Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 66

— Каква чудесна къща — възкликна Колин, когато тя ги въведе вътре.

— Добра е — съгласи се Селестин. — Но се нуждае от оживяване. Радвам се, че дойдохте.

— Заинтригувах се.

— Може би си се поизплашил?

Преведе ги през къщата към градината и намери удобно място за себе си и Роби на покрития с възглавници диван-люлка до облицования с мрамор басейн. Колин стоеше с ръце в джобовете и ги гледаше. Усмивката му се напрегна, като чу думите й.

— Азиза… не я очаквах.

— Къде ви намери? В Массер ли?

— Да.

Селестин цопна Роби върху една сплескана възглавница и го попита:

— Харесаха ли ти кедрите?

— Кедри ли? — Той присви очи. — Да нямаш предвид онези големи стари дървета?

— Да.

Той поклати глава и сви устни.

— Много са стари. На повече от хиляда години са, досущ като мен. И като всички стари неща, могат да са и досадни. Отегчи ли се?

— Да. Исках да идем на плажа. Но мама бе заета.

При тези му думи Селестин и Колин се спогледаха развеселени. Тя се надяваше, че няма да има нищо против, задето бе пратила Азиза да ги проследи, защото без тази стратегема никога не би пробила отбраната на Фейсал и не би докарала правнука си тук. Дали Колин се досещаше, питаше се тя, колко силно копнееше да види и Лейла? Защо не бе дошла, защо бе заета?

А, да, разбира се: Лейла и Колин сигурно са се скарали. И с отговора на по-раншния й въпрос се породи ново съмнение: дали те двамата щяха да мелят заедно? Като погледна Колин, Селестин откри, че й бе невъзможно да отгатне.

— Изненада ли се, когато Азиза се представи? — попита тя.

— О, да.

— Но й се довери… След около седмица, прекарана с Фейсал, съм много учудена.

— Тя бе по-различна.

— Седни, моля те.

Колин се отпусна на люлеещ се стол, разположен под ъгъл спрямо дивана люлка, и така Селестин можеше да го вижда единствено в профил.

— Различна в какъв смисъл? — попита.

— Писмото ти. А и Азиза, тя… тя гледа човек в очите, като говори.

— А Фейсал не го прави. Нито Халиб. Не се изненадвай, знам какво става в онази къща. Както и да е, благодаря ти, че й се довери.

— Тя е много настоятелна.

— Тя знаеше какво искам, нали разбираш? А да ми достави онова, което искам, означава много за нея. Каза ли, че е моя икономка? Тя е най-старата ми приятелка: приятелка, която по стечение на обстоятелства върти и къщата.

Той се обърна и я погледна.

— Щяхме да дойдем, дори Азиза да се бе оказала дракон.

— Защото си искал да се увериш дали съм толкова ужасна, колкото ме описват ли?

Той се засмя и тя почувства, че го харесва още повече.

— Е, по-ужасна съм — рече.

— Сам виждам.

Сега бе неин ред да се разсмее. Роби я пощипна по ръката.

— Искаш ли да видиш някоя рисунка?

— Твоя ли?

Той кимна важно.

— Много бих се зарадвала.

— Но първо трябва да я нарисувам.

Азиза се въртеше около вратата. Селестин я повика.

— На Роби му трябва хартия и цветни моливи. Мислиш ли, че имаме някъде?

Азиза изобщо не спомена за пълния асортимент от бои, играчки, игри, пъзели и книжки, които двете трупаха от деня, когато дочуха за идването на семейство Рейли. Даже се направи на замислена.