Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 67

— Така ми се струва — рече след дълга пауза, по време на която Роби я гледаше отчаян. — Да идем да видим.

Селестин побутна леко момчето и то изтича до Азиза; тя го взе за ръка и го въведе вътре. Малко по-късно тя се появи отново, понесла две чаши и изпотена зелена бутилка.

— Много се зарадва — рече Азиза. — Оставих го на пода в лейлината стая, там има много свободно пространство.

— Добре. Благодаря ти, Иза. Познаваш ли това вино, Колин? Нарича се Ксара.

Той взе чашата си и я вдигна в тост за Селестин и Азиза, преди да отпие.

— Да, знам го. Чудесно вино, трябва да си вземем малко, като си тръгнем.

— Тръгва ли ти се вече?

Колебанието му бе някак си впечатляващо.

— Добре се грижат за нас — отвърна дипломатично. — Добре ни пазят.

— Колин, надявам се, че разбираш Бейрут. Тук е като на едно огромно празненство. Прави каквото щеш, харчи колкото можеш, говори какъвто език пожелаеш, тук говорим всички езици. Единствената цена, която плащаме, е да сме през цялото време в състояние на война.

— Доста висока цена.

— О, в момента няма много убиване. Почти сме се обединили срещу вънкашните, нали разбираш? — Селестин направи великолепна гримаса. — Палестинците.

— Доколкото разбирам, не ги обичате?

— Съжаляваме ги. И как да не го правим? Но аз не ги желая тук. Не си плащат телефоните, тока — знаеше ли го?

Колин сръбна от виното си, не отвърна нищо.

— Ако останат, ще предизвикат истинска война. С Израел. Тогава с нас е свършено. — Изчака реакцията му. — Не си ли съгласен?

Той очевидно търсеше най-подходящите думи. Намери ги, но не бяха онези, които тя бе очаквала.

— Всъщност не съм съгласен с никого: нито с палестинците, нито с евреите.

— Израелците.

Той я зяпна.

— Каза евреите, а имаше предвид израелците. Продължи.

— Съжалявам. — Тя обаче видя, че не бе започнал да схваща. — Както и да е… попрочел съм това-онова за политиката. Доста е сложно.

— Не, просто е. Но зависи на коя страна си — тогава положението се променя коренно.

— Това не те ли тревожи? Имам предвид противопоставянето.

Тя сви рамене.

— Ние, нашето семейство, сме номинално мюсюлмани-шиити. Казвам номинално, защото в картите ни за самоличност пише, че сме шиити, значи сме такива. И да, да предваря въпроса ти — разбира се, че негодуваме срещу начина, по който маронитите ни управляват. Противопоставянето, както го нарече. Но има начини човек да се справи.

— Като?

— Като например да си получаваме нашите два процента от всяка сделка, която християните сключат. И да се поддържа жив левантийският дух. — Селестин угаси цигарата си и сключи ръце в скута си. — Колин, ние имаме своите приятели, хора, с които смятаме, че можем да вършим работа и те са все същите: християни, евреи, маронити, друзи — какво значение има? Политиците твърдят, че имало значение. — Последва още едно от капризните й повдигания на раменете. — Хулигани, убийци, хора, които не могат да си намерят работа, освен ако не ги принудят… Не е ли същото и в Англия? Вие нима се вслушвате в политиците? Добре, стига толкова: не съм те поканила тук, за да те отегчавам по въпроса за политическите възгледи на жена ти.