Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 20

— Лейла, тъкмо стана дума за теб тази сутрин.

Колин като насън позна гласа на изреклия тези думи — беше Марк; разбра, че приятелят му се бе освестил по-бързо от противостоящата им страна и духът му се повдигна.

— Здравейте, момчета. — Усмивката на Лейла, ведра и естествена, би могла да събере повече кораби с войска, отколкото Елена в Троянската война. — Отдавна не сме се виждали. Мислех си да не сте заминали вече или нещо такова.

Контраалтът й предизвика силен спазъм в стомаха на Колин, но не можеше да му обърне внимание сега, след като ходът им и избраният момент щяха да продиктуват изхода от тази сцена. Той бе едновременно режисьорът, звездата и сценаристът, той командваше снимките и ако сбърка…

— Не, не — рече уверено той. — Аз оставам и през ваканцията. Марк заминава следващата седмица. Твои приятели ли са? Здрасти… Аз съм Колин Рейли.

Обърна се към арабина, който бе ударил Лейла, и му подаде ръка. Мъжът се вторачи в нея, сетне хвърли поглед на спътника си. След пауза, която им се видя безкрайна, онзи рече нещо като:

— Ха…

— А това е приятелят ми Марк Стамфорд. Той е бил във вашата част на света. Нали, Марк?

Ръката на арабина едва докосна ръката на Колин, след което той я отдръпна, сякаш ужилен.

— О, да, разбира се — кимна Марк. — Табриз. Знаете го, нали? Всъщност е в Персия.

— Лейла, би ли ни направила една голяма услуга? — Колин я погледна в очите, усмихна се, даваше указания на другата звезда в шоуто по единствения начин, който му идваше на ума. — Марк и аз имаме записан час за среща с ректора, а ужасно закъсняваме и…

— Разбира се, ще ви откарам до града. — Хвърли яростен поглед на двамата араби, чиито смъртнобледи лица бяха досущ като нейното. — Ключовете са в контакта. Колин, защо не караш ти?

— Марк…

Колин кимна с глава към бариерата, която препречваше пътя им към главното шосе и Марк забърза да я махне. Колин хвана Лейла за ръката — учудващо мускулеста за женска — и я отведе до колата. Не знаеше какво правят двамината араби зад гърба му.

Вървяха безкрайно дълго, най-дългата разходка, която бе предприемал. Недей се нахвърля да отваряш вратата, рече си той, не изглеждай слаб. Ала въпреки това пръстите му стиснаха дръжката толкова силно, че би могъл да се пореже.

Двигателят запали от първия път; Колин въздъхна тихичко. Лейла седеше на предната седалка до него. Видя Марк да стои до дърветата, изходът бе чист. Колин включи на скорост.

И веднага разбра, че нямаше да успеят.

Мерцедесът бе паркиран току до изхода, може би четвърт от дължината на мерцедеса блокираше изхода. Колин се взря през предното стъкло и видя Марк да вдига и двете си ръце в знак на безпомощност. На лицето му бе изписана напрегнатост… О, Господи, и на моето — също, успокой се!

Мозъкът му не работеше. Беше пръв сред завършилите право, а не би могъл дори да изрече името си, дори от това да зависеше животът му. Лейла го гледаше. Очакваше да намери решение. Решение нямаше.

Ръцете му стиснаха здраво волана. Тресяха се. Удари отчаян волана, а сетне много бавно свали прозорчето.