Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 19

Без да сваля очи от разкрилата се пред тях гледка, Колин сложи ръка на гърдите на Марк и го избута в прикритието на сянката, която дърветата хвърляха. По начина, по който Марк се подчини на жеста му, Колин отсъди, че и той се бе изплашил.

Шофьорът на мерцедеса слезе, оправи сакото на костюма си, който изглеждаше съвсем същия като на спътника му — и като кройка, и като материя. Той обаче беше по-строен екземпляр; може би и по-богат, защото злато проблесна по катарамите на черните му обувки, на няколко от пръстите му, дори и в усмивката, с която посрещна Лейла Ханиф; целуна я по двете бузи, задържа я на една ръка разстояние, имаше вида на отсъствал безкрайно дълго разточителен баща.

Вторият арабин не поздрави момичето. Наложи си тъмни очила и започна да оглежда селския парк. Колин и Марк се оттеглиха още няколко стъпки назад, макар да знаеха, че не можеха да ги забележат от просеката. Вторият продължи да оправя реверите на сакото си, мърдайки при това с рамене. Нервен, чувствайки се неудобно, въоръжен: това нееднозначно впечатление атакува Колин почти физически, сърцето му се разтуптя.

Шофьорът и момичето говореха тихо. Отначало мъжът продължи да държи Лейла, сякаш бе близък неин приятел. Но сетне се опита да я привлече към себе си, а тя се възпротиви; не силно, не и отчаяно, но напрежението си пролича по изправените й рамене. Изведнъж ръцете й отскочиха нагоре и той повече не я държеше. Мъжът отстъпи назад, огледа я без златната усмивка да слезе от лицето му. Изрече няколко думи; ако се съдеше по изражението на лицето му, това бяха думи на голяма нежност и обич.

Зашлеви я по бузата. Веднъж.

Тя залитна, възстанови равновесието си; в първия момент само държеше ръка върху ударената си буза, сякаш зашеметена и неспособна да повярва на очите си. Сетне вдигна ръка да отвърне. Но мъжът бе по-бърз, стъпи встрани и хвана и двете й ръце. Изкрещя й още няколко думи, докато държеше лицето й близо до своето. Сетне хвана двете й китки с една ръка и Колин разбра, че го направи, защото възнамеряваше да я удари отново.

— А аз си мислех, че ще стигна до бой с шефа на изпитната комисия — рече високо той.

Когато вцепененият Марк Стамфорд го погледна удивен, той хвана приятеля си за ръка и го задърпа напред, почти крещейки.

— Та ти казвах, че не можах да видя как… Лейла! За Бога — Лейла Ханиф!

Сега вече всички гледаха към него, всеки се бореше със своя страх: Лейла — от очаквания удар; двамата араби — разбрали, че са ги заловили на местопрестъплението, но още не осъзнали слабостта на противостоящите им сили; Марк, който знаеше дълбоко в себе си онова, което и Колин знаеше: че предметът, който вторият мъж бе мушнал в колана си бе наистина пистолет. Но Колин владееше инициативата. От него зависеше как да бъде разиграна сцената.