Читать «Последният му полет» онлайн - страница 7

„Дали ще удържи, да не отстъпи?“ — мина му през ума, ала месершмитът не устоя, не бяха толкова здрави нервите на пилота му, обърна корем и профуча нагоре.

Този миг чакаше винаги Ястреба, тогава действуваше. Натисваше спусъка и с всичките си оръжия раздираше вражеския корем като ястреб, уверено, безпощадно…

Но сега ръката му трепна. Очите му се приковаха в двата кръга на крилата — родния трицвет. Нещо по-силно от волята спря ръката му.

Може би вътре е някой приятел, близък… Но дори и непознат, той пак не е чужд — а българин… българин…

Месершмитът се прехвърли през крило и отново го нападна с всичкия си огън. Отново черният му силует се застоя върху кръстчето на мерника и отново Ястреба не натисна спусъка…

Може би е приятел, близък…

Защо пък не се маха? Защо се върти като досадна муха все пред дулата? Каква е тази дързост, безразсъдство?

Или може би знае за какво се жертвува…

Белите ленти от оръжията му се носеха някъде вляво, но ето бързо наближиха, наближиха… Виж, огънят блесна право в очите на Ястреба… Резервоарът избухна, пламъците обхванаха бордовете, крилата, целия свят… Машината пропадна надолу… надолу… в някаква огнена бездна…

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание:

Петър Бобев. Кактуси. Разкази за юноши

Народна култура, София, 1961

Редактор: Лиляна Илиева

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректори: Любка Иванова, Лидия Стоянова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15980]

Последна редакция: 2010-05-16 11:00:00