Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 158

На покритата с чакъл алея беше паркиран американски седан на девет години и целият на вдлъбнатини.

Колата изглеждаше така, сякаш рядко вижда път за дълго.

Тръгваме, когато вие там сте готови.

Тук: Ниво нула.

Кондора прошепна като филмов режисьор: „Екшън!“

Отвори вратата на откраднатата кола и излезе на улицата.

Знаеше, че охранителните камери го следят как се приближава към къщата.

Не се притесни особено: можеха да го убият още докато приближаваше с колата.

Обзалагам се, че всички значки и хора на Тайни операции са изпратени някъде далеч от тук.

Въпреки това, след като вдигна резето на портата на черната метална ограда и тръгна по чакълестата пътека към предната веранда, дланта му обхвана пистолета.

Ако не носиш цветя…

Пръстите на лявата му ръка докоснаха дръжката на алуминиевата допълнителна врата.

Не го хвана ток.

Под обувките му не зейна капан, който да го погълне в дълъг полет надолу.

Не се разнесе вой на аларма.

Алуминиевата врата изскърца, когато я отвори. Той обхвана месинговата топка на вътрешната врата… която се завъртя, отвори вратата.

На верандата долетя полъх от бензин.

И тогава с бързината и плавността, на която беше способен един съсипан шейсетинагодишен мъж, Кондора се втурна в къщата, влетя в дългия преден коридор, гърбът му затвори входната врата, пистолетът му се завъртя наляво, надясно и се насочи към стълбите за втория етаж.

На закачалките на стената в коридора висеше дъждобран, парка, изпратена в пенсия от все по-меките и безснежни зими, избеляла (но не бонбоненорозова) блуза с качулка и късо модерно кафяво кожено палто на нюйоркски дизайнер.

Няколко охранителни камери те показват как стоиш приведен там, с черно кожено яке и пистолет.

До стената в коридора имаше две двайсетлитрови туби, на които пишеше „бензин“.

Прокрадна се дебнешком по коридора.

Огледа обстановката над дулото на пистолета.

Кафяви подове от твърдо дърво, издраскани, но поддържани чисти от тайния екип чистачи от комплекса на НАС недалеч във форт Мийд, който нямаше никаква представа защо се качват във фалшиви фирмени микробуси и отиват близо до Вашингтон да чистят някаква частна къща. Знаеха обаче какво наказание ги очаква, ако обсъждат тази си работа съгласно Закона за шпионажа от 1917 година — вероятно смъртно наказание, сигурно без съдебен процес.

Стените бяха боядисани в успокояващо кремаво.

Точно пред него, в края на дългия десет крачки коридор и преди стълбите за втория етаж стените се разтваряха, таванът се извиваше в арки, които в обикновена къща биха водили към трапезарията вдясно например, а отляво би се намирала дневната, холът, семейната стая — както и да я наречете, тук такава нямаше.

Кондора остана с гръб към стената, докато се придвижваше към отворените стаи.

Какво видя в стаята отдясно: бяла дъска от двайсети век — избърсана, картотеки, купчини с компютърни дискове, централни процесори или интернет сървъри.