Читать «Последната миля» онлайн - страница 30

Тръгна по нея с по-бърз от обичайния ход, когато усети, че коленете му започват да се подгъват. Тогава намали скоростта. Сърцето му щеше да изскочи, а по лицето му се стичаха струйки пот. Чувстваше се едновременно капнал от умора и ободрен. Беше студено и дъхът му излизаше на малки облачета.

В този миг някой профуча край него толкова бързо, че едва не го събори.

Тод Милиган се извърна с лице към Декър и затича заднешком. Беше облечен в скъп спортен екип, който подчертаваше впечатляващата му физика.

— Ей, Декър, трябва да побързаш малко, ако не искаш някой да те сгази.

Обърна се и спринтира напред. Беше бърз и атлетичен.

И истински задник.

Минута по-късно Декър чу някой друг да го настига. Зачуди се дали Милиган не го е изпреварил с цяла обиколка. Реши да се отмести от пътя му, когато чу глас:

— Добро утро!

Лиза Девънпорт спря до него. Беше по анцуг. Опря ръце на коленете си и задиша дълбоко и продължително.

— Добро утро! — отвърна Декър.

Тя започна да разтяга ръцете и краката си.

— Току-що свърших да бягам и те видях.

— Трудно е да ме пропусне човек. Макар че агент Милиган едва не се блъсна в мен. Направо да не повярваш.

— О, вярвам, вярвам — отвърна сухо тя.

— Реших да потичам по пистата. Току-що приключих с упражненията във фитнеса.

— Фитнесът ми дава сили. Обожавам го.

— Аз също, както виждаш.

Тя се усмихна.

— Но ти си играл футбол в колежа, а също и при професионалистите. Трябва да си бил в страхотна форма.

— Беше отдавна.

— След това също трябва да си тренирал.

— Защо реши така?

— Нали си бил полицай, а после и следовател. Тогава също трябва да си бил във форма.

Декър затича отново, а тя — редом до него.

— Това също беше отдавна.

— Не чак толкова. Колко време е минало от тогава… двайсет месеца?

— Явно знаеш доста за мен.

— Много съм любопитна, Еймъс, а ти си невероятен обект за изследване.

— Защо? Защото мозъкът ми се повреди до такава степен, че не ми позволява да забравя каквото и да било? И защото виждам нещата в червено, жълто или синьо, макар те да са в друг цвят?

— Това е моята област. Не мога да се преструвам, че не проявявам интерес. Осъзнаваш ли какъв уникален случай си?

— Никога не съм се замислял.

Тя понечи да каже нещо, но се разколеба.

— Радвам се, че се видяхме. Отивам да взема душ. Ще се видим в офиса.

Декър я изгледа продължително, след това излезе от пистата и седна на една пейка отстрани.

Когато сърдечният му ритъм се нормализира и той се увери, че няма да получи инфаркт, стана и бавно пое към квартирата си. Там се изкъпа и облече някои от новите си дрехи. Предишната вечер ги бе пробвал, но сега му се сториха малко по-широки.

Може само да си въобразявам.

Отвори хладилника: соево мляко, портокалов фреш, кисело мляко, ябълки, яйца от органично отглеждани кокошки. Хлябът беше пълнозърнест. Пилето бе хранено диетично. Каймата бе пуешка. Маслото се оказа рапично. Цялата долна част на хладилника бе заета от свежи зеленчуци. Декър надникна в килера. Диетични зърнени храни, фъстъчено масло с ниско съдържание на натрий, мед, супи, отново с ниско съдържание на натрий, органични макаронени изделия, нещо тестено с формата на оризови зърна, наречено „орзо“, шишенца витамини, олио от ленено семе, енергийни блокчета, банани, две дузини изотонични напитки в различни цветове… Нямаше нито едно пликче с чипс, блокче шоколад или кутийка сладолед.