Читать «Последната миля» онлайн - страница 20

— Ще се погрижа да не се случи така — заяви Оливър и започна да събира книжата си. — Трябва да тръгвам. Ще се свържа с теб веднага щом разбера нещо.

Марс я погледна, докато тя се надигаше от стола си, и каза:

— Не се сърдя на теб, Мери. Просто в момента съм бесен… на всичко.

— Разбирам — отвърна искрено тя. — Повярвай ми, не мисля, че щях да проявя такова спокойствие, ако бях на твое място.

Миг по-късно Мери Оливър напусна стаята за свиждане.

Марс не помръдна от мястото си, докато надзирателят не дойде при него и не му каза да си размърда задника. После окова краката му.

Появи се Рийди, който заби палката си като остен в гърба му и той потръпна от болка.

— Какво каза адвокатката, Джъмбо? — попита Рийди.

Усвоил добре уроците на затвора, Марс не отвърна нито дума.

— А, да, разговорите между адвокати и осъдени са поверителни. Падаш ли си по нея, Джъмбо? Падаш ли си по бели жени? Едно време това беше забранено. И трябваше да си остане забранено. Белите жени не бива да имат нищо общо с разни животни, нали така?

И Рийди отново заби палката си в гърба му. Марс се обърна и го погледна.

— Какво ще кажеш да пийнем по едно, когато изляза? Ще ти се обадя. Ще излезем някоя вечер. Заедно.

Рийди изсумтя, но спря, когато осъзна какво се опитва да му каже Мелвин.

Не го удари нито веднъж по пътя до килията.

7

Когато Богарт и Джеймисън се върнаха към един и половина следобед, Декър вече бе взел душ, беше се избръснал и преоблякъл в другия си комплект дрехи: джинси, фланелка с дълъг ръкав, пуловер и кални боти. Имаше и по-официални дрехи, онези, които бе купил в Бърлингтън, когато се бе престорил на адвокат, но те бяха мръсни и лежаха на дъното на сака му.

Богарт бе облечен в безупречно изгладен костюм с колосана риза и вратовръзка с индийски десен. Джеймисън бе избрала спортен панталон, сако, кремава блуза и нови обувки с елегантна каишка и висок ток. В сравнение с небрежно облечения Декър двамата се бяха издокарали като за сватба. Декър обаче бе облякъл най-хубавите дрехи, които имаше. Богарт и Джеймисън забелязаха това и оцениха усилията му.

— Готов ли си? — попита Богарт с усмивка.

Той кимна. Държеше в ръце папката, чието съдържание бе прочел и запомнил. Докато вървяха към колата на Богарт, почувства, че стомахът му започва да се бунтува. Но не от глад, а от нерви.

Работата бе там, че на Декър не му беше комфортно в компанията на други хора. Хипертимезията го правеше затворен, караше го да се чувства неловко в присъствието на непознати. Не можеше да овладее това чувство. Умът му бе променил личността му. Струваше му се странно да разсъждава за мозъка си като за отделна, самостоятелна част от организма му, но не можеше да направи нищо друго в тази ситуация.