Читать «Последната миля» онлайн - страница 210

Марс впери поглед в Рой, докато той сведе очи и продължи:

— Изпращането ти в затвора бе единственият начин да си отмъстя за стореното от онзи мръсник. Макар че той най-вероятно пет пари не би дал за това, в теб имаше частица от него. Така че те натопих, за да си отмъстя на него.

Настъпи продължителна тишина.

— Много гадно, Рой — отбеляза Декър, докато Марс се взираше в мъжа, когото бе смятал за свой баща. — Натопил си невинен човек.

Рой вдигна рамене.

— Казах ти и преди, Декър. Стореното — сторено. Не се чувствам длъжен да се оправдавам нито пред теб, нито пред когото и да било.

— Калахан! — прозвуча познатият вече глас, усилен от мегафона. — Времето ти изтича!

Декър погледна към вратата и попита:

— Какво ще правим с онези типове отвън?

— Може би има начин да се измъкнем. Ще им дам това, което искат.

— И те ще ни оставят да си тръгнем?

— Мен да, вие двамата се оправяйте сами.

— Кучи син! — възкликна Марс и тръгна към Рой, който насочи пистолета си в него.

— Не ме карай да те застрелям, Леви.

— Аз ще те застрелям — закани се Декър.

— Не — отвърна Рой. — Аз бих могъл да застрелям някого в гръб, но не и ти. А сега, ако ме извините, чака ме работа.

В тъмнината Рой се блъсна в Декър на път към вратата. Хвана се за ръката му, за да не падне, и каза:

— Много си отслабнал, Декър. Но ти се е отразило добре.

Пусна го и извика през прозореца:

— Идвам! Ако искате да разберете къде са нещата, които ви интересуват, ще трябва да сключим сделка. Застреляте ли ме, документите ще отидат там, където никога не бихте искали да попаднат.

— А другите двама с теб? — попита гласът.

Рой не си направи труда да ги погледне.

— Не са мой проблем — извика той.

— Мръсник! — изръмжа Марс, но Декър го спря.

— Пусни го, Мелвин.

— Защо? За да оживее той, а ние да умрем?

— Не бъди такъв пъзльо, Леви — подсмихна се Рой. — Може и да се измъкнеш. Не успееш ли, ще се видим на оня свят.

— Не, няма — отвърна Марс. — Аз ще бъда при мама. А ти знаеш къде ще отидеш.

— Ето ме — извика Рой и излезе през вратата с насочен нагоре пистолет.

Декър погледна през прозореца и видя трима мъже да тичат към Рой.

Всички бяха облечени с камуфлажни дрехи, носеха бронирани жилетки и държаха винтовки в ръце. Мигом заобиколиха Рой.

— Къде е? — попита един от тях.

Рой погледна към малката къща.

— Ей, Леви, кажи на майка ти… — Гласът му потрепери и очите му се наляха със сълзи. — Кажи й, че я обичам. Винаги съм я обичал…

— О, по дяволите! — възкликна Декър, сграбчи Марс и го дръпна рязко назад.

Марс се плъзна по пода и се удари в отсрещната стена. Декър се втурна към него и го прикри с тялото си.

А навън Рой разтвори якето си. На кръста си носеше колан с пластичен експлозив, свързан с детонатор.

Мъжете, които го бяха наобиколили, хукнаха да бягат.

Но беше прекалено късно.

Рой Марс натисна копчето на детонатора.

И четиримата просто се изпариха.

75

Декър седеше срещу Марс и се взираше в него.

Намираха се в хотелската стая в Тъскалуса.

Богарт стоеше прав и наблюдаваше и двамата. Изражението му не бе никак щастливо.