Читать «Последната миля» онлайн - страница 211

Част от къщата се бе срутила, когато Рой Марс бе детонирал експлозивите, обвили тялото му. Декър и Марс бяха извадили късмет и се бяха измъкнали от руините без сериозни наранявания.

Качиха се на пикапа, оставен от нападателите, и стигнаха до място, където мобилните им телефони уловиха сигнал. Пристигна полицията, а после се появи Богарт с цял екип федерални агенти. Декър и Марс бяха отведени в местната болница, където прекараха нощта, а на сутринта бяха изписани.

Джеймисън също бе долетяла с Богарт и в момента стоеше до него. Тя изглеждаше също толкова ядосана, колкото и агентът на ФБР.

— Не ти ли мина през ума да споделиш какво възнамеряваш да правиш? — попита той.

Декър сви рамене.

— Получи официално нареждане да прекратиш работа по случая, Рос. Не исках да те забърквам в неприятности, а и Рой настоя да дойдем сами.

— Послушал си него, а не мен?

— Това ми се стори единственият начин да решим случая — отвърна Декър.

— Ами аз? — попита рязко Джеймисън с намръщено лице и ръце на кръста.

— Съжалявам, Алекс! — Това бе единственото, което Декър успя да каже.

— И така, Рой е мъртъв, нападателите буквално са се изпарили при взрива — обобщи Богарт, — а на мястото не открихме нищо, което да ги свърже с Истланд или Хюи.

Марс поклати глава.

— Не мога да повярвам, че той… се самоуби.

— По този начин ни спаси, Мелвин. Или по-точно, спаси теб. Не мисля, че го беше грижа дали аз ще оцелея или не.

— Но защо? След всички ужасни неща, които ми причини? Заради майка ми ли го направи?

— Не мисля. Направи го заради теб.

— Но той не ме е обичал. Мразел ме е от дъното на душата си. Натопил ме е за убийство. Предполагам, че е избрал най-лесното решение.

— Не бих нарекла лесно решението да се взривиш — изтъкна Джеймисън.

— Защо изобщо беше дошъл с тази бомба? — попита Марс.

— Рой беше човек, който винаги гледаше да се подсигури. Подозирал е, че Истланд разполага със сериозни ресурси. Допускал е, че може да ни проследи — каза Декър.

— Каквато и да е била причината — отвърна Богарт, — вече нямаме нищо. Рой беше последната ни надежда. Сега той е мъртъв. А Истланд и Хюи ще останат на свобода.

— Не съвсем — възрази Декър.

Всички погледи се насочиха към него.

Той извади нещо от джоба на сакото си. Ръката му бе пострадала при срутването на стените в резултат на експлозията и още го болеше. Но успя да я вдигне. Държеше нещо в нея.

— Портфейлът ти? — попита Богарт.

— Не, портфейлът на Рой.

— Как му го измъкна? — възкликна Марс.

— Не съм. Той го пъхна „неволно“ в джоба ми, преди да излезе и да вдигне всичко във въздуха.

— И защо го е направил? — попита Богарт.

Декър отвори портфейла и извади единствения предмет вътре.

— Какво е това? — попита Джеймисън. — Кредитна карта?

— Не, читателска карта.

— От библиотека? — учуди се Богарт, погледна към Марс и попита: — Обичаше ли да чете?

— Никога не съм го виждал с книга в ръка.

— С изключение на онази, която ти е чел вечер, за да те приспи — поправи го Декър.

— Точно така. Как го пом… — Марс не довърши изречението.

— И защо ни е оставил читателска карта? — попита Джеймисън.