Читать «Последната миля» онлайн - страница 208

— Не се опитвай да ме разчувстваш. Отдавна съм закоравял.

— Не го вярвам. Защото ти измъкна Мелвин от затвора. И спаси живота му.

— И въпреки това искаш от мен да направя още нещо?

— Работата ти не е приключила.

— Твоята може би не е, но моята приключи.

— Можем да си говорим така цяла нощ, без да постигнем нищо.

Двамата мъже впериха поглед един в друг.

— Интересно ми е да разбера какво те кара да правиш всичко това, Декър — каза Рой.

— Може да се окаже, че си приличаме повече, отколкото смяташ.

— О, аз дори смятам, че много си приличаме. — Рой сведе поглед. — Какво ще стане, ако ти дам нещата? Ще ме оставиш ли да си тръгна?

— Ако получим доказателства, които да пратят Истланд и Хюи в затвора, няма да си направя труда да те издирвам.

— Но ФБР може да продължи да ме търси.

— Така е, но както сам каза, ти си труден за откриване.

Рой се замисли и тъкмо реши да каже нещо, когато замръзна и извърна поглед. Лицето му се изопна.

— Прецакахте ме! Доведохте федералните!

Декър погледна в същата посока и се обърна към Рой.

— Не, не сме. Което означава, че другата страна е тук.

74

Рой веднага угаси фенера и стаята потъна в мрак.

— Дай ми пистолета — каза Декър.

— Не. Откъде да знам, че тези отвън не са федерални агенти? Че няма да се опиташ да ме измамиш? — отвърна Рой.

В този момент един куршум разби прозореца на безброй парчета и тримата залегнаха на пода.

— Защото агентите на ФБР обикновено се представят първо и никога не откриват огън, когато вътре има цивилни.

В следващия миг прозвуча глас, усилен от мегафон:

— Знаем, че си там, Калахан! Излез и донеси онези неща!

— По дяволите! — измърмори Рой.

Извади пистолета на Декър и му го подаде.

— Има ли друг изход? — попита Декър.

— Задната врата, но предполагам, че вече я държат на мушка.

В потвърждение на думите му откъм задната страна на къщата отекна изстрел.

— Ясно, няма измъкване — каза Декър.

— Приклещили са ни вътре. Трябва само да ни изчакат да излезем.

Декър извади телефона си.

Рой го видя и поклати глава.

— Няма да свърши работа. Тук няма покритие. Никой не живее в района. Затова избрах да се срещнем тук.

— С нас е свършено — каза Марс.

— С нас е свършено от момента, в който И Ес Пи Ен излъчи онзи репортаж, Леви!

— Значи аз съм виновен?

— Моментът не е подходящ да обсъждаме чия е вината — намеси се Декър, промъкна се до прозореца и погледна навън. — Не виждам нищо. Но подозирам, че изстрелите дойдоха от мощна снайперска винтовка. Като онази, с която убиха Маклелън. — Върна се при останалите и попита: — Наистина ли очакват да носиш уликите със себе си?

— Не, но искат да ги заведа при тях.

— Къде си ги скрил?

— Няма да ти кажа. Те са единственият ми коз в момента.

— Ще ни убият, Рой — отвърна Декър.

— Трябва да са ви проследили до тук. Не виждам друго обяснение.

— Никой не ни е проследил.

— Истланд ръководи компания за разузнавателна информация, глупаци! Не смятате ли, че знае как да ви проследи, без да забележите?

Декър се обърна към Марс.