Читать «Последната миля» онлайн - страница 207
Дэвид Балдаччи
— Какво те навежда на тази мисъл?
— Защото у теб има нещо, което те искат. Съдържанието на онзи сейф, каквото и да е имало в него. Те знаят, че си жив, Рой. И никога няма да спрат да те търсят.
— Смяташ ли, че това ме притеснява?
— Не знам. Защо не ни дадеш доказателствата? Защо не ни позволиш да ги използваме, за да ги пратим в затвора?
— А с мен какво ще стане? Ще ме пуснете по живо, по здраво? — Той поклати глава.
— Това е застраховката ти, нали? — каза Декър. — Тръгнат ли подире ти, веднага ще предадеш уликите на властите.
— Точно така.
— Мама знаеше ли, че си замесен в бомбените атентати? — попита Марс.
— Мислиш ли, че щеше да се омъжи за мен, ако знаеше какво съм правил? — отвърна Рой. — След онзи репортаж по телевизията получих писмо.
— Заплашиха ли те?
— Заплашиха всички ни. Тогава разбрах, че Лусинда умира. Оставаха й няколко месеца. Бях в безизходица.
— Минали са толкова години и ти не си разкрил доказателствата срещу тях — каза Декър. — Защо са реагирали по този начин, когато са те видели по телевизията? Това би могло да те накара да издадеш тайната им.
— Беше работа на Маклелън. Той отправи заплахите. Сигурен съм в това. Хюи и Истланд биха предпочели да изчакат, да не правят нищо. Роджър обаче не беше като тях. Знаех, че през всичките тези години онова, което бях направил, не му дава мира. Затова започна да ме преследва и накара другите двама да се включат в играта.
Декър кимна.
— След като се запознах с него, не се съмнявам, че е станало точно така. Откъде намери пари за нещата, които Реджина Монтгомъри е започнала да купува? — попита той. — Когато Лусинда се е разболяла, не сте имали пари за лечение.
— Разбих няколко сейфа, измамих няколко души, извърших дори кражба с взлом и въоръжен грабеж. Отне ми известно време, но събрах парите. Онази глупачка откачи и започна да харчи наляво и надясно. Казах й да изчака, докато се премести, но тя не го направи. Пълна идиотка! Затова трябваше да реша този проблем.
— А човекът, заел мястото ти, преди да изчезнеш? Дан Риърдън?
— Изобщо не ми е жал за него. Знаеш ли какво представляваше той? Педофил и убиец. Никой не си направи труда да потърси, но в двора му сигурно са заровени останките на половин дузина деца.
— И не каза нищо на никого? — попита Декър.
— Не, предпочетох да го гръмна в главата. Спасих на всички много време и пари.
— Но сега те знаят, че си жив, Рой. И ще тръгнат след теб и Мелвин.
— Аз съм много по-труден за намиране от Леви.
— И това те устройва?
— Устройват ме много неща, които не биха устроили теб.
— Дори когато осъзнаваш, че Лусинда не би го одобрила?
Вместо отговор Рой вдигна телефона си.
— Ти написа това съобщение, нали? Първото? Защото не мисля, че Леви може да бъде толкова красноречив.
Съобщението на екрана гласеше:
— Справедлив въпрос — отбеляза Декър.
— Никога не съм го отричал.
— И така, какво би искала тя да направиш? Не само заради Мелвин. А и заради другите жертви. Заради онези малки момиченца, които не можаха да пораснат и да имат свои деца.
