Читать «Последната миля» онлайн - страница 205

— Хюи-старши е бил изпечен расист. Изповядвал е принципите на Джордж Уолъс: „Сегрегация днес, сегрегация утре, сегрегация завинаги!“.

— По онова време в Мисисипи това си беше в реда на нещата. Може и още да е в някои части на щата.

— И ти си израснал с тези мръсници? — възкликна Марс.

— Човек трябва да израсне все някъде. Но никога не съм се движил в техните кръгове. Не можех да се похваля с техния произход.

— И ти си им помогнал да вдигнат във въздуха онези сгради?

— Казах ти вече, Леви. Не виждам смисъл да се повтарям.

— Но разполагаш с доказателства, които да ги пратят в затвора — каза Декър. — Това е причината да изчезнеш след взривовете.

— Предпочетох сам да напусна.

— Защо?

— Имах си причини, които не са твоя работа.

— Заради децата ли? Децата, които загинаха в църквата?

— Защо си мислиш, че ме е било грижа за някакви деца?

— Сам каза, че не е трябвало да бъдат там, че това не е влизало в плановете — отвърна Марс.

— А след това си се оженил за чернокожа — добави Декър.

Рой сви рамене, но не каза нищо.

— Можеш да съсипеш тези типове, Рой! Макар и близо петдесет години по-късно. Да си получат заслуженото.

— Това не ме засяга. Опитвам се само да оцелея.

— Наемниците на Истланд убиха Маклелън. А Хюи вече е взел мерки да възпрепятства разследването на ФБР.

— Не ме изненадва. Винаги са били много умни. Маклелън им вършеше мръсната работа. Затова стана ченге. Колко ли души е пребил, докато носеше униформа?

— Много — отвърна Декър. — И предполагам, че повечето са били чернокожи.

— Кому са били нужни онези бомби? — попита Марс. — Сам каза, че двамата са били от висшето общество. Бащата на Хюи е имал големи връзки. За какво им е било да го правят?

— Попадна право в целта, Леви. Не мога да бъда сигурен, но подозирам, че Хюи-старши ги е подтикнал към това.

— Но защо са се съгласили? Би трябвало да знаят, че един ден това ще се върне като бумеранг?

— Бяха млади глупаци, които си въобразяваха, че са неуязвими. Наистина се смятаха за Тримата мускетари и вярваха, че защитават начина си на живот. Живота на белите. Трябваше да ги видиш тогава. Смятаха се за богоизбрани. Имах чувството, че живеят в деветнайсети век.

— Значи са се опитвали да запазят Юга такъв, какъвто според тях го е искал Бог?

— Нещо подобно. Докато аз се интересувах само от парите.

— Колко благородно! — възкликна презрително Марс.

— Ей, да не мислиш, че това беше единствената църква или офис на асоциацията, които хвръкнаха във въздуха? Южните щати от петдесетте и шейсетте години приличаха на Близкия изток днес. Гледал ли си репортажи от онова време? Виждал ли си как водните струи събарят хора. Или как полицейски кучета нападат жени? Виждал ли си пожарите и взривовете? Телата, увиснали по дърветата? Чувал ли си куршумите да свистят покрай ушите ти?