Читать «Последната миля» онлайн - страница 204

Декър пристъпи напред и извика:

— Мисля, че това е излишно.

— Какво ще кажеш за пистолета на кръста ти, Декър. От тук виждам издутината. Въпреки шкембето ти.

— Не е толкова голямо, колкото беше.

— Поздравления. Хвани го за цевта и го извади.

Декър изпълни инструкциите и му подаде пистолета си.

— Да влезем вътре — каза Рой.

Те го последваха.

Стаята бе малка, вмирисана на мухъл и гнило. Рой ги заобиколи и включи малък фенер за къмпинг, поставен върху дървен сандък. Светлината му озари помещението и хвърли сенки наоколо.

Рой прибра пистолета на Декър в джоба си и се облегна на стената.

— Е, разбрах, че сте си върнали онази жена.

— Откъде знаеш за Девънпорт? — попита Декър.

— Не знам. Но се досетих, когато чух, че шериф Роджър Маклелън е бил убит в старата ферма на баща си край Кейн. Никой не спомена нищо за убита жена. Това означава, че сте я освободили, нали?

— Да.

— Мак е мъртъв. Получихте това, за което дойдохте. Защо се свързахте с мен?

— Има още двама, които не са платили за престъпленията си — отвърна Декър. — Затова.

— Човек не може да очаква да получи от живота всичко, което иска. Не става така. Попитай Леви.

— Защо тогава се съгласи да се срещнем? — отвърна Марс.

— Предполагам, че любопитството ми е надделяло.

— Мисля, че тук се крие нещо повече — каза Декър. — Някога си бил част от групата им, може дори да си бил четвъртият мускетар, макар и неофициално, но после си се обърнал срещу тях.

— Нямаш представа за какво говориш.

Вместо отговор Декър извади страницата от годишника на гимназията в Кейн, която бе откъснал в библиотеката.

— Ти си четвъртият отляво. Арън Калахан.

— Какво? — възкликна Марс и впери поглед в снимката.

— Рой Марс е всъщност Арън Калахан. Променил си се, разбира се, Рой, но човек лесно може да се досети, че това си ти. Явно си учил в гимназията заедно с Тримата мускетари.

— Браво, Декър. Как се досети?

— Открихме два чифта инициали на стената на дрешника в спалнята ви в Тексас. АК и РБ. Откъснах тези страници от годишника, тъй като съдържат фамилните имена, които започват с „К“ и „Б“. Не те разпознах в никого, чието име започва с „Б“, но с „К“ извадих късмет. Следователно РБ би трябвало да са инициалите на истинското име на Лусинда.

— Роксан Барет — отвърна Рой и погледна Марс. — Това беше истинското име на майка ти. Но тя харесваше повече Лусинда.

— Защо избра фамилията Марс? — попита Декър.

Рой се ухили.

— Винаги съм харесвал Червената планета. Още от дете. Струваше ми се толкова привлекателна.

Декър кимна.

— Били сте заедно в отбора по футбол. Играл си като ляв защитник, което означава, че си пазил сляпата зона на Хюи. Той е бил куотърбек.

— Беше посредствен играч, който обаче изпъкваше с наша помощ. Маклелън например го пазеше от другата страна. Беше като бясно куче, готов да отхапе крака ти в някое меле. Истланд беше много бърз, но и голям хитрец. Никога не минаваше през средата на терена, където има най-много играчи, винаги намираше заобиколен път, винаги успяваше да се промуши, преди да го настигнат. Не понасяше удари и болка. Голям пъзльо! Но беше красив и умен и произхождаше от богато семейство… Затова момичетата си сваляха гащите веднага щом го зърнеха. Търман беше същият. Беше популярен заради баща си, който беше важна клечка в Мисисипи. Всички го познаваха.