Читать «Последната миля» онлайн - страница 197

Маклелън се пресегна и извади парцала от устата й.

— Трябва да поговорим — каза той.

Девънпорт облиза устни и преглътна няколко пъти.

— Искам вода.

Маклелън грабна шише от масата, разви капачката и го поднесе към устата й. Тя отпи, закашля се, но продължи да пие.

— Хипнотизирала ли си Мелвин Марс? — попита той.

Тя кимна бавно.

— Да.

— Какво ти каза той?

— Почти нищо.

— Искам да ми разкажеш всичко. Най-подробно.

— Трябва да помисля. Много съм уморена.

Маклелън я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Мисли по-бързо.

Прозвучаха стъпки и Маклелън се обърна. На прага бе застанал другият мъж. Той погледна Девънпорт. Дрехите й бяха мръсни, лицето — също. На едната буза имаше синина, а на челото — драскотина. Беше бледа и отслабнала, гласът й бе станал дрезгав от продължителното мълчание.

— Защо го правите? — попита тя. — Моля ви, не знам нищо. Пуснете ме.

Маклелън извади служебния си пистолет и го опря в слепоочието й. Тя замръзна, когато студеният метал докосна кожата й.

— Стегни се и ми предай всяка негова дума — нареди той. — После ще поговорим за твоето бъдеще.

Треперещата Девънпорт му разказа всичко, което бе научила от хипнотизирания Марс.

— Това ли е? — попита Маклелън, когато тя приключи.

— Да.

— И не криеш нищо от мен? — Той притисна оръжието още по-силно в слепоочието й.

— Заклевам се, че не крия нищо!

Маклелън свали пистолета и го прибра в кобура. Огледа изпитателно Девънпорт, сякаш се опитваше да осмисли чутото.

Другият мъж застана зад гърба му.

— Добре, да се погрижим за нея — каза Маклелън. — И то веднага.

— По-добре ние да се погрижим за нея — каза някой.

Маклелън се обърна рязко и видя агент Богарт с насочен към него пистолет.

Милиган слагаше белезници на другия мъж.

В стаята влязоха Декър, Марс и Джеймисън.

Богарт се обърна към Маклелън.

— Изправи се и сложи ръце на главата. Посегнеш ли към пистолета, ще те застрелям на място. И то с най-голямо удоволствие.

Маклелън се надигна бавно и сложи ръце на главата си.

— Агент Богарт? — извика Девънпорт.

Марс и Джеймисън се втурнаха към нея, развързаха ръцете й и свалиха превръзката от очите й. Тя примигна няколко пъти, за да може зрението й да се адаптира към светлината. После се изправи на разтрепераните си крака, подкрепяна от Марс.

Маклелън не откъсваше поглед от Декър. Когато Милиган пристъпи към него, за да му сложи белезници, той изкрещя:

— Дебел кучи син! Използва Оливър, за да ме подмамиш!

— Самата истина — отвърна Декър. — Сега тя ще сключи по-добра сделка с прокуратурата. Ти също можеш да последваш примера й. Ако предадеш останалите двама мускетари…

Маклелън скочи напред в опит да се нахвърли върху Декър, но Милиган вече му бе надянал белезниците и успя да го удържи.

— Подобно поведение не е в твой интерес, Маклелън, затова се успокой — каза Богарт. — Очакваме специален автомобил, който да отведе теб и твоя приятел.

Излязоха навън под ярката слънчева светлина. Докато чакаха автомобилът да пристигне, Декър каза:

— Ако приятелите ти се намираха в твоето положение, щяха да те издадат на мига. Съзнаваш го, нали? Между другото, те уведомени ли са, че отвлече Девънпорт?