Читать «Последната миля» онлайн - страница 10

Все още не знаеше какво да мисли за случилото се. Затова си поръча два хамбургера, две големи порции пържени картофи и една толкова голяма кока-кола, че едва я обхващаше с огромната си длан. Когато беше нервен, се тъпчеше с храна.

А когато беше много нервен, се тъпчеше с много храна.

Отби на паркинга, посоли картофите, които лепнеха по пръстите му, и излапа всичко. Прехвърчаше сняг. Бе потеглил твърде късно и се чувстваше уморен, което означаваше, че няма да пристигне днес. Щеше да си вземе стая в мотел някъде в Пенсилвания и да продължи на следващия ден.

Специален агент Рос Богарт, човекът, за когото Еймъс Декър щеше да работи във ФБР, бе обещал да покрие всичките му пътни разходи, разбира се, в разумни граници. В интерес на истината, беше му предложил да пътува до Вирджиния със служебен самолет, но Декър бе отказал. Бе предпочел да шофира. Искаше да остане насаме със себе си. Щеше да работи във ФБР заедно с една жена, с която се бе запознал в Бърлингтън, журналистка на име Александра Джеймисън. Тя бе проявила интелекта си, докато разследваха убийството на неговото семейство, и Богарт я бе включил в новия си екип.

В Бърлингтън Богарт бе описал в най-големи подробности представата си за въпросния екип. Щабът му щеше да бъде разположен в „Куонтико“. Щеше да обединява федерални агенти и цивилни специалисти с необикновени умения, които щяха да преразглеждат и евентуално да разрешават — стари случаи, известни като „студени досиета“.

Дали пък няма да се превърнем в екип от неудачници, помисли си Декър.

Не знаеше дали трябва да се мести на Източното крайбрежие и да започва всичко отначало. От друга страна, защо не? Нищо не го задържаше в Бърлингтън. Така поне бе смятал през изминалата седмица. Сега обаче не бе толкова сигурен.

Коледата бе дошла и си бе отишла. Тази вечер настъпваше Новата година. Хората щяха да празнуват. Еймъс нямаше какво да празнува въпреки новата работа и новия живот. Бе изгубил семейството си. Нищо не бе в състояние да го замени, следователно никога нямаше да има повод за празнуване.

Той захвърли хартиения плик в една от кофите край паркинга, качи се обратно в колата и потегли. Включи радиото. Откри местната станция на Националното обществено радио. Наближаваше кръгъл час, което означаваше, че скоро предстои емисия новини. Водещата история бе посветена на затворник, осъден на смърт, чийто живот бил спасен буквално минути преди екзекуцията.

Нещо като коледен подарък, получен в последния миг, заяви говорителят.

Затворникът се казваше Мелвин Марс и бе осъден преди двайсет години за убийството на родителите си. Всичките му обжалвания се провалили и щатът Тексас се канел да отнеме живота му заради престъпленията, които бил извършил.

Но изневиделица се появили нови обстоятелства, заяви говорителят.