Читать «Последната миля» онлайн - страница 12

Друг осъден бе направил самопризнания. И бе разкрил подробности, които само истинският извършител би могъл да знае.

Между случая „Марс“ и избиването на семейството на Декър имаше толкова много сходства, че дори необикновеният му ум не бе в състояние да пресметне вероятността от подобно съвпадение.

Прекоси Пенсилвания, после свърна на юг към Мериленд и накрая пресече границата с Вирджиния. Не спря, за да дремне. Умът му остана буден.

Не намери нито миг покой, защото мислеше за Мелвин Марс.

Име от миналото.

Декър не вярваше нито в съдбата, нито в нейната по-малка сестра, случайността.

И все пак нещо го бе накарало да включи радиото точно в този момент. Ако се бе забавил с няколко минути — ако бе изял по-бавно хамбургерите си или се бе отбил до тоалетната, — може би никога нямаше да научи за случилото се.

Той обаче бе научил. Какво означаваше това?

Не бе сигурен. Не бе сигурен и за още нещо — че някога ще забрави името на Мелвин Марс.

Няколко часа по-късно пристигна на адреса, който Богарт му бе дал. Мястото се оказа на територията на „Куонтико“, една от най-големите военни бази на Корпуса на морската пехота, която даваше подслон и на цял куп федерални правоохранителни агенции.

Зад високата ограда на базата се виждаха униформени войници с мрачни изражения и автомати в ръце.

Еймъс Декър спря пред бариерата, свали прозореца, въздъхна дълбоко и се приготви да започне новия си живот.

4

Три помещения.

Спалня с размерите на затворническа килия. Баня, която бе четири пъти по-малка от спалнята. И втора стая за всичко останало, включително за кухня.

Въпреки това апартаментът предлагаше повече пространство, отколкото Еймъс Декър бе разполагал през последната година и половина.

Той остави багажа и огледа новия си дом. Трябваше да поспи, но не чувстваше умора. Понякога можеше да спи по цял ден, но друг път — както сега — умът му не му даваше покой. Мозъкът му сякаш вреше и кипеше.

В единия край на кухнята имаше малка маса. Върху нея бе оставен лаптоп със закрепена отгоре бележка. Тя беше от агент Богарт и гласеше, че лаптопът е за Еймъс. Връзката с интернет в базата била напълно безопасна. Богарт щял да се върне по-късно.

Декър погледна часовника си. Беше пет сутринта. Богарт очакваше Еймъс да пренощува по пътя и да пристигне следобед или привечер.

Направи си кафе с много захар и отнесе чашата до масата. Седна и отвори лаптопа. Влезе в интернет и потърси името Мелвин Марс.

Откри доста материали за Марс от последните дни. Прочете ги до един и невероятната му памет попи всяка подробност и я запечата.

Трябваше да научи повече за миналото на Марс. Няколко минути по-късно вече имаше и тази информация.

Преди двайсет години Мелвин Марс бил сред фаворитите в предстоящия драфт за НФЛ, който се провеждаше всеки април. Специалистите очаквали да се нареди в челната петица, но това било, преди да го арестуват и обвинят в убийството на родителите му Рой и Лусинда Марс.

Декър разгледа зърнестите им снимки на екрана. Рой беше бял, с изразително лице и пронизващ поглед, който дори размазаният образ не успяваше да скрие. Лусинда бе чернокожа и невероятно красива, с гъста буйна коса, която се спускаше върху раменете й. Лицето й бе озарено от заразителна усмивка.