Читать «Последната миля» онлайн - страница 8

— Познавате ли Чарлс Монтгомъри? — попита първият от тях.

Марс насочи вниманието си към него.

— Дори не съм чувал това име. Защо?

— Търсим потвърждение на определени факти.

Марс кимна отново. Много добре знаеше на кой „факт“ търсят потвърждение. Дали той е наел Монтгомъри да убие родителите му.

— Не го познавам — заяви спокойно, огледа стаята и попита: — Какво следва оттук нататък?

— Ще останете в затвора, докато… проверим и потвърдим някои неща.

— А ако не успеете да ги потвърдите?

— Господин Марс — намеси се по-възрастният, — вие сте осъден за убийство по всички правила на закона. Присъдата ви не е била отменена въпреки многобройните обжалвания през годините. Нещо повече, тази вечер трябваше да бъдете екзекутиран. Това са въпроси, които не могат да бъдат разрешени за няколко часа. Трябва да следваме определени процедури.

— И колко време ще продължат те?

Мъжът поклати глава и каза:

— В момента не съм в състояние да посоча каквито и да било срокове. Иска ми се да можех, но не е възможно. Мога да ви уверя, че вече сме изпратили хора в Алабама, които да разпитат подробно Монтгомъри. Що се отнася до ситуацията тук, при нас, властите в Тексас вече подновиха разследването. Не се съмнявайте, че ще направим всичко по силите си, за да въздадем правосъдие.

— Ако той си признава, че е убил родителите ми, а аз оставам в затвора със смъртна присъда, това не е правосъдие.

— Трябва да проявите търпение, господин Марс.

— Проявявам търпение вече двайсет години.

— В такъв случай още няколко дни или седмици едва ли са от такова значение.

— Адвокатката ми уведомена ли е?

— Информирахме я и тя вече пътува насам.

— Би трябвало да я включите в разследването.

— И ще го направим. Стремим се към пълна прозрачност по случая. Повтарям, че целта ни е да открием истината.

— Аз съм на четирийсет и две. Половината си живот прекарах в затвора. Кой ще плати за това?

Изражението на непознатия замръзна, а тонът му стана по-официален.

— Предлагам да решаваме проблемите един по един. Това е правилният начин да процедираме.

Марс извърна поглед. Примигна бързо. Съмняваше се, че ако тези хора бяха на неговото място, щяха да проявят същото спокойствие и професионализъм. Вероятно щяха да се разкрещят и да сипят заплахи, че ще съдят всеки замесен. Мелвин Марс обаче щеше да решава проблемите си един по един. За целта трябваше да прояви търпение. Едва ли щеше да му е трудно.

Вървете по дяволите!

Искаше да се върне в килията, единственото място, където се чувстваше в безопасност.

Надигна се от стола си.

Мъжете изглеждаха изненадани.

— Уведомете ме, когато откриете нещо, става ли? Знаете къде да ме откриете — заяви Марс.

— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса, господин Марс — каза първият мъж.

— Можете да ги предадете на адвокатката ми — отвърна той. — Няма да говоря повече. Топката е във вашата половина. Знаете всичко за мен и за разследването срещу мен. Ако този Монтгомъри наистина е убил родителите ми, искам да изляза от тук. Колкото се може по-скоро.

Надзирателите го отведоха обратно в килията. По-късно сутринта дойде затворнически микробус, който го прехвърли в отделението за смъртници на затвора „Полански“.