Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 57

— Черново е прекрасно място — казвам аз. — Много добро място за нас. Ние никого не гоним. Но ако човек е още млад и здрав, по-скоро не бих го посъветвала да идва. Просто там не е за всеки. Който от желание за отмъщение води при нас малкото си дете, значи е лош човек. Всяко дете има нужда от майка си и от чист въздух.

Фиксирам белия нагръдник на съдийката. Трябва да се концентрирам. За кратко се замислям, че вероятно не знам английски.

— А сега ви моля да запишете следното показание. Аркадий, остави ме, аз съм възрастна жена и съвсем с ума си. Чуйте, ваше превъзходителство. Аз, баба Дуня от Черново, убих лошия мъж с една брадва и принудих останалите, заплашвайки ги с насилие, да му изкопаят дупка в градината. Те нямаха никаква възможност да ми се противопоставят. На това място настоявам, ваша милост, останалите да бъдат освободени, а аз да бъда наказана като единствен извършител на престъплението.

* * *

Скъпа моя внучко Лаура,

Надявам се, че ти, майка ти и разбира се, високо цененият от мен твой баща сте добре.

Използвам петнайсетминутната си почивка от работата, за да ти пиша, докато още е светло. Вероятно си видяла по телевизията, твоята баба сега е извършителка на тежко престъпление. Осъдена съм на три години лишаване от свобода заради убийство в състояние на афект.

Малко се срамувам да ти пиша, защото може би ти се срамуваш от мен. Но няма защо. Първо, съвестта ми е чиста. Аз само направих това, което трябваше да бъде направено. Второ, ти си добро момиче дори и да имаш такава щура баба.

Нося с мен снимката ти, на която си с червена фланелка. Тук нямам много неща, само най-необходимото. Често си мисля за хубавата ми къща в Черново. Сега ситуацията е такава, че все пак най-вероятно няма да умра в нея, както ми се искаше. Още не съм свикнала с тази мисъл. Повярвай ми, Лаура, в живота си съм видяла много неща. Но най-спокойните си години съм изкарала там.

Сега съм настанена в един лагер. Но и тук животът не е лош. Разбирам се с момичетата. Събуждат ни в шест и след умиването и закуската (грис) отиваме в шивашката работилница при машините. Шием калъфки за възглавници. На година имам право да получа шест колета, но аз не го написах отделно на майка ти, за да не дава пари на вятъра за мен.

Освен това са разрешени четири няколкодневни свиждания и шест кратки до три часа. Жалко, че живееш толкова далече и не можеш да ми дойдеш на свиждане. За Маря също е много далече. Аркадий се е записал за кратките посещения, като че ли си няма друга работа. Като дойде, стоим от двете страни на стъклена преграда и си говорим чрез телефонни слушалки. Но той не бива да казва нищо лошо за никого, защото иначе надзирателката, която подслушва всички разговори, веднага ни прекъсва. Затова той ми чете от списанието „Крестьянка сегодня“. Веднъж си имахме неприятности, защото надзирателка помисли схемата за наторяване на градината за кодирано послание.

Не броя дните също както не ги броях в Черново или изобщо където и да е.

Няма да успея да довърша писмото. Ръката ми вече не ме слуша. Опитвам се да си изправя пръстите, но те все се свиват. Гледам недоверчиво към предателските ми крайници, които досега не са ме изоставяли в беда, и пускам молива с помощта на другата си ръка. Понечвам да се надигна. Навреме забелязвам, че няма да ми се удаде, и си оставам на стола. Сега най-малко ми трябва падане с възможно счупване на тазобедрената кост.