Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 19

Най-важното е да няма война. Но затова ще се погрижи президентът ни. Понякога се чувствам неудобно при мисълта, че междувременно Ирина се е снабдила с германски паспорт.

От друскането в автобуса старите ми кокали почват да вибрират, имам чувството, че чувам и тяхното дрънчене. От време на време за кратичко задрямвам. Когато си отварям очите, вече сме насред града. Борис се промъква измежду мръсните тенекиени сандъци на автогарата и се отправя към едно по-задно място за паркиране.

С всеки следващ път шумът в Малиши ми се струва все по-заглушителен. При това хората по улиците стават все по-малко, дори и тук на автогарата да има най-много половин дузина шофьори и двайсетина пътници, наредени на опашки. Но всички вдигат шум. Отвикнала съм.

Целите ми са строго определени. Първо отивам до Спестовната каса, където Ирина е открила сметка, на която превеждат пенсията ми. Макар че у дома няма какво да си купя, тегля всичките пари, тъй като животът ни е научил да нямаме вяра на банките.

Във фоайето на Спестовната каса има банкомати. Момиче с фишу на врата ме пита дали имам нужда от помощ. Нямам нужда от помощ, а от парите си, и то не да ми ги даде автомат, а човек на гишето. И така влизам в залата. Докато чакам, в прасците ми вее леден вятър, добре, че съм с вълнените си чорапи. Момичето на гишето, което ухае на парфюм и дъвка, казва гордо, че вече имали климатик. Момичето изглежда така, сякаш никога досега не е държало в ръка колорадски бръмбар. Виждам в деколтето й, че кожата й е настръхнала, и я предупреждавам, че ще се простуди. Тя казва, че отдавна била простудена, и побутва към мен пенсията ми, която преброявам, разделям парите на две половини и ги разпределям в двете чашки на сутиена си.

Всеки път, като си взема пенсията, изпитвам огромно желание да купя нещо на Ирина, Алексей и Лаура. Когато Лаура се роди, й изпратих разни неща, гумени играчки за захапване при поникване на зъби, дрънкалки и ританки, докато ми стана ясно, че всъщност никой не се нуждае от тях. В Германия и без това има по-хубави неща. При нас може доматите и да са по-големи, но по-хубавите ританки се продават там.

Затова спрях да купувам ненужни неща и сега пъхам всичките си пари в старата кутия за чай. Когато Лаура стане на осемнайсет години, а това ще е съвсем скоро, ще дам цялата сума на Ирина с изключение на един неприкосновен запас, който ще оставя за моето погребение. Ще помоля Ирина да смени парите в германски марки или в долари и да ги сложи в касичката на Лаура. Внучката ми е най-младият член на нашето семейство, а младите хора имат нужда от пари.

Ирина всеки път ме поправя, че вече нямало германски марки, но аз не мога да запомня какво имало вместо тях.

Следващата ми цел е пощата, само че по пътя натам ще мина през пазара. Позволявам си тази пауза, влизам в залата, където мирише на риба и гнил зарзават, и се подпирам на един щанд, на който продават тестени изделия със свинска мас. Но облаците миризма затормозват носа ми. Ям парче краставица от моята градина.