Читать «Последната императрица» онлайн - страница 4

Ли Тан неволно се разсмя.

-      Невъзможно.

- Имам способността да направя всички ви неуязвими! - извика Рандъл. - Мечове не ще съсекат плътта ви. Куршуми не ще пробият кожата ви. Заедно, с помощта на тази мистична и древна сила, ние можем да завладеем света!

Ли Тан обърна гръб на синеокия китаец в знак на неуважение, но после рязко се завъртя.

-      Защо дойде тук? - остро попита той. - Защо при нас? Вие си имате имперската армия. - Той отново се изсмя. - Армия, неспособна да победи дори дребните жълти нашественици на север.

Рандъл отпусна ръце. Не беше впечатлен от сарказма, беше го очаквал.

-      Онова не е моята армия - кисело рече той. - Генералите са подкупни. Не слушат. Поражението им в Манджурия е начинът, по който им давам урок. Не предлагам помощ на имперската армия. Абсолютно никаква помощ.

Ли Тан посочи към Рандъл.

-      Облечен си в одежди на император, но не си Синът на небето Куан Су.

Драконът с петте нокътя, символът на императорската власт, принадлежеше единствено на императора или съпругата му. Всеки друг, който дръзнеше да го носи, се наказваше със смърт.

-      Куан Су вече не управлява Китай. Аз управлявам.

-      И кой си ти? - попита Ли Тан.

-      Аз съм любовникът и учител на императрица Цъ Си, регент и владетелка на Китай, богинята на Средното царство. - Гласът му премина във вик. - Като неин учител предлагам на всеки от вас слава и неизменна победа над западните нашественици! Предлагам ви да се обучите и да станете неуязвими! Заедно можем да освободим държавата си от чуждестранните дяволи!

-      Ловенето на стрели е едно - гневно рече Ли Тан, - но неуязвимостта от куршуми е съвсем друго.

Без да откъсва поглед от синеокия, той отстъпи назад и взе карабината „Краг-Йоргенсен‘‘ от един от хората си. После вдигна оръжието и се прицели в дракона, извезан върху златната роба на натрапника.

Рандъл отново зае позата на богомолка. Ръцете му се задвижиха в плавен ритъм и той издиша дълго и бавно.

Карабината изтрещя.

Куршумът полетя през двора.

Като следеше с лекота проектила, Рандъл вдигна дясната си ръка. Не усети болка, а само удара на 30-калибровия куршум, който улучи дланта му в средата. После нажеженото парче олово просто падна на земята и снегът засъска при допира с метала.

Рандъл вдигна ръка над главата си, за да я видят всички.

По кожата му нямаше дори драскотина.

Тълпата зяпна. Един по един мъжете паднаха на колене пред живия бог, застанал срещу тях. Единствено Ли Тан остана прав, с увиснала челюст, неспособен да повярва на очите си.

Рандъл отново зае дзен позата и погледна към него.

-      Можеш да коленичиш, мой млади боецо. Добре се справи.

Сцената в много отношения напомняше на Рандъл за първата му среща с лорд Елгин преди повече от трийсет и осем години. И въпреки това сега той се чувстваше много по-могъщ. Неизмеримо по-могъщ. Наистина беше жив бог - човек, който не бе остарял и с един ден за близо четири десетилетия.