Читать «Последната императрица» онлайн

Огромният двор беше покрит със свеж пръхкав бял сняг, първия за сезона. Сутрешната светлина се лееше върху порутените каменни стени на източния периметър и през голата брезова гора от другата страна. Крепостта Шандун не беше приютявала войска от повече от сто години. Навремето е била външна твърдина на династията Мин, разкошна и процъфтяваща, но оттогава бяха минали векове. Сега беше празна черупка, а откритото равно пространство на вътрешния двор странно напомняше разорението на много от северните провинции. Сушата бе съсипала земята и богатият някога хамбар на Китай се беше превърнал в безплодна пустош.

Облечен в златните одежди на император със свиреп дракон с пет нокътя, избродиран на гърдите, Рандъл Чен приближи събралите се около двеста голи до кръста мъже, които се приготвяха за упражнения по бойни изкуства сред руините. Според ритуала групата, известна като „Големия меч“, щеше да тренира малко след зазоряване, шест дни в седмицата. Селяци, местни земеделци и останали без работа мъже от провинцията бяха образували бдителна група с огромно влияние и власт в района. Докато Рандъл вървеше през снега към тях, неколцина от воините извадиха мечовете си, а други избраха стрели от кожените си колчани, макар че дългите им лъкове все още бяха преметнати през гърбовете им.

Рандъл знаеше, че робата с дракона със сигурност ще предизвика гняв и негодувание.

-      Вие сте отговорни за убийството на двама германски мисионери - извика той към групата. Гласът му беше спокоен, мандаринският - перфектен. - Ама че безочливост!

Думите му бяха посрещнати със смут и дори паника, докато всеки мъж вадеше оръжието си и заемаше бойна стойка. Стрелците отстъпиха назад и приготвиха лъковете си; бръмченето на опънатите тетиви наруши тишината на утрото. Поне петима души имаха карабини, коленичиха на малка група и се прицелиха в натрапника. Меченосците се разгърнаха в снега и застанаха в широк полукръг. Четирима други се втурнаха към порутените външни стени да видят дали това не е някаква засада - единствено дипломатически пратеник можеше да приближи „Големия меч“ така безстрашно. Съдейки по облеклото, този човек явно беше от двора и подобно дръзко приближаване със сигурност означаваше, че императорската армия няма да закъснее.

-      Значи вие сте страховитите въстаници на Големия меч! - извика Рандъл.

Думите му бяха посрещнати с мълчание.

Рандъл чувстваше вперените в него погледи на двеста души. Вече беше достатьчно близо, за да могат да видят цвета на очите му. Бяха странно сини, като сапфири, нещо необичайно за азиатец - нещо, което никой от бойците на „Големия меч“ не беше виждал досега. Той долавяше страха на групата при приближаването му, усещаше как сърцата им се разтуптяват в гърдите. Топлият им дъх излизаше на облак пара в неподвижния леден въздух. Приток на адреналин изпълни собствените му вени при мисълта, че е в състояние да предизвика толкова силен страх в толкова много хора.