Читать «Последната императрица» онлайн - страница 3

Рандъл Чен не помръдна, докато воинът се носеше към него. Ли Тан бе талантлив боец - Рандъл го знаеше, преди да дойде тук. Но това далеч не беше достатъчно. В последния момент краката на Рандъл се свиха, центърът на тежестта му се спусна надолу, а раменете му се извъртяха странично - всяко движение бе технически съвършено. С невероятна скорост лявата му ръка се сви, а десният му юмрук полетя напред. Ударът не беше смъртоносен, но бе достатъчен да просне с трясък водача на „Големия меч“ на земята.

-      Нямаш представа с кого си имаш работа - прошепна Рандъл.

Решил, че е бил повален по чиста случайност, Ли Тан скочи на крака, за да бъде проснат отново от въртелив заден ритник.

В настъпилата тишина Рандъл наведе глава и отстъпи две крачки назад. Той опря десния си юмрук в лявата си длан - символа на дзен - и се поклони в знак на уважение.

Паднал на колене в снега, Ли Тан беше вбесен от тази арогантна демонстрация на бойно майсторство. Нададе яростен вик и заповяда на стрелците да стрелят.

Шест тетиви избръмчаха и стрелите се понесоха към натрапника.

Рандъл зае шаолинската поза на богомолка, с отворени към смъртоносните стрели длани. Всичко се развиваше като на забавен кадър.

Изви тялото си и три стрели профучаха от лявата му страна, а раздвиженият въздух леко развя фината коприна на робата му. Наклони глава и други две стрели прелетяха на милиметри от дясната му буза. Шестата стрела се носеше право към него. С рязко, почти неуловимо за човешкото око движение, той улови стрелата с лявата си ръка точно зад острието и я вдигна над главата си като трофей. След това я прекърши с пръсти като клечка и захвърли парчетата на земята.

-      Мога да ви науча на това - извика Рандъл на втрещената тълпа. - Аз съм обладан от бога Дракон! Неуязвим съм за вашите мечове, стрели и куршуми. Не можете да ме нараните. - Той отново направи официалния дзен знак и се поклони почтително. - Елате с мен и ще ви разкрия тайните на безсмъртието.

Ли Тан се изправи на крака. Снегът бързо се топеше по сгорещената му кожа.

-      Не знам кой си, чужденецо, но ти си от двора - отвърна той и изправи гръб. - Продажен и жаден за удоволствия. Именно такива като теб изоставиха Шандун през последните десет лета. Откакто бях дете, сушата съсипва реколтата ни. Реката наводни много пъти нивите ни. Мор и беззаконие вилнеят в селата ни. А вие не направихте нищо, докато гледахме как децата и жените ни измират от глад и болести.

-      Белите варвари са виновни за несгодите на тази държава - каза Рандъл.

Ли Тан присви очи.

-      Синът на небето ги пусна в страната ни! — пренебрежително рече той. - И след пристигането им добруването ни свърши. Не биваше да ги пускате! Белите варвари донесоха със себе си дребната и едрата шарка. Вие ни сторихте това! Вие и вашата слабост към западните дяволи.

Рандъл остана в дзен позата си.

-      Прав си, Ли Тан. Абсолютно прав. Западняците и японските дяволи са виновни за злините, стоварили се върху всички ни. И точно затова съм тук. Вие ще бъдете моята армия. Всички вие. - Той обгърна с жест групата воини наоколо. - Засега убихте двама германски мисионери. Това е само началото. Не съм дошъл да ви порицавам за постъпката ви. А за да ви благодаря. И от сега нататък заедно ще избием всеки бял човек и всеки японец в Китай. Всеки мисионер, всеки търговец, всяка западна курва.