Читать «Последната императрица» онлайн - страница 2

„Ако страхът им може да се овладее, ще станат могъща сила“ - помисли си Рандъл.

Стъпките му бяха безшумни по тънкия бял сняг, ръцете му бяха спокойно скръстени на гърдите в широките ръкави на златната роба с дракона. Нямаше никаква броня или оръжие. Носеше ален пояс с големи изумруди и рубини на кръста, черни сандали и кожена чанта на гърба си.

По тези краища дори само поясът можеше да му коства живота.

Районът Шандун беше прочут в цял Китай като мястото, в което преди около 2500 години се бе родил Конфуций, но мъдростта и почтеността, които бе завещал, бяха забравени тук. Реколтата беше лоша вече повече от десет години, а запаси от храна нямаше. Могъщата Жълта река беше преляла миналата година, унищожавайки над хиляда села. В един момент дълбоката до кръста вода заля близо 4000 квадратни километра земя. Това също не беше благословия, а същинска катастрофа, тъй като след наводнението плъзнаха скакалци, които унищожиха всичко, което бе оцеляло.

На всичкото отгоре Китай беше много отслабен от Китайско-японската война. Армията постоянно се сражаваше на изток и изсмукваше жалките ресурси на Шандун в трескавите си опити да попречи на японците да завладеят Манджурия. „Дребните жълти хора“ жадуваха да ограбят полезните изкопаеми и желязото на Средното царство, за да нахранят собствените си гладни заводи. А онова, което се бяха приготвили да сторят на китайския народ, беше още по-лошо.

Сега Рандъл беше обкръжен от отчаяните жители на Шандун. Хора, които едва смогваха да нахранят семействата си. Обхваналата района анархия означаваше, че групи като тази са единственият начин за запазването на закона и реда.

-      Къде е Ли Тан? - остро попита Рандъл.

Накрая един гол до кръста мъж изсумтя, заби върха на меча си в снега и излезе напред. Погледът му се плъзна по хората по порутената стена на укреплението и в отговор те махнаха, че всичко е чисто. Мъжът се изхрачи с отвращение към Рандъл и храчката се лепна само на десет стъпки пред неканения гост.

-      Не си добре дошъл тук, чужденецо - изръмжа той.

-      Ще получа клетвата ти за вярност - каза Рандъл.

Ли Тан се разсмя, като продължаваше да оглежда руините за някакъв знак за засада.

-      Не съм ничий слуга - отвърна той и погледът му най-сетне се спря върху скъпоценностите на пояса на чужденеца.

-      Аз ще стана твой господар - заяви Рандъл.

Всеки мускул в тялото на Тан заигра и той внезапно се втурна напред. Имперският натрапник щеше да послужи за пример - синеоката му глава щеше да стане негов трофей, а - което беше по-важно - поясът със скъпоценностите щеше да осигури храна за цялото му село през следващата година.