Читать «Портрет в сепия» онлайн - страница 9

Дао Циен току-що бе извадил акупунктурните игли от ушите и ръцете на един пациент, когато помощникът му го уведоми, че тъстът му е дошъл, Джун и — Лечителят — грижливо постави златните игли в чист спирт, изми ръцете си в един леген, облече си сакото и излезе да посрещне госта, изненадан, че Елайза не го бе предупредила за пристигането на баща си. Всяко посещение на капитан Съмърс предизвикваше вълнение. Семейството го чакаше с нетърпение и особено децата, които ненаситно се радваха на екзотичните подаръци и слушаха разказите на своя внушителен дядо за морски чудовища и малайзийски пирати. Висок, широкоплещест, с изпечено от солта на световните морета лице, с непокорна брада, гръмогласен и с невинни като на бебе сини очи, капитанът представляваше монументална фигура в синята си униформа, но човекът, когото Дао Циен видя седнал в едно от креслата в клиниката, се бе смалил до неузнаваемост. Той поздрави тъста си с уважение, тъй като не бе изгубил навика си да му се кланя според китайския обичай. Запознал се бе с Джон Съмърс като младеж, докато работеше като готвач на неговия кораб. „Ще ме наричаш господине, ясно ли е, китаецо?“ — му бе наредил капитанът при онази първа среща. „Тогава и двамата имахме черна коса“, помисли си Дао Циен и усети мъчително пробождане при вида на близката смърт. Англичанинът се изправи с усилие, протегна му ръка и го обхвана в лека прегръдка. Лечителят осъзна, че сега той беше по-високият и по-тежкият от двамата.

— Елайза знае ли, че пристигате днес, господине? — го попита.

— Не. Ти и аз трябва да разговаряме насаме, Дао. Аз умирам.

Лечителят от един поглед бе разбрал това. Без да продума, го заведе в кабинета и му помогна да се съблече и да легне. Без дрехи, тъстът представляваше тъжна гледка: груба и съсухрена кожа с жълтеникав оттенък, пожълтели нокти, зачервени очи, подут корем, Дао го прегледа и след това премери пулса му в китките, на врата и глезените, за да потвърди това, което вече бе разбрал.

— Черният ви дроб е разрушен, господине. Още ли пиете?

— Не можеш да искаш от мен да се откажа от нещо, което съм правил цял живот, Дао. Нима вярваш, че човек е способен да издържи на моряшкия занаят без някоя и друга чашка от време на време?