Читать «Портрет в сепия» онлайн - страница 8

След като капитан Джон Съмърс се увери, че митологичното легло е в каретата и че кочияшът е разбрал инструкциите, той пое пеша към Китайския квартал, както правеше при всяко идване в Сан Франсиско. Този път обаче силите му не стигнаха и след две преки трябваше да наеме кола. Качи се, каза адреса и се отпусна задъхан на седалката. Оплакванията се бяха появили преди една година, но през последната седмица се бяха изострили: краката едва го държаха, прималяваше му, трябваше непрекъснато да се бори с желанието да се отдаде на набъбващото безразличие, което завладяваше душата му. Сестра му Роуз първа бе забелязала, че нещо не е в ред, още преди той да усети болката. Мислеше за нея с усмивка: тя беше най-близкият и най-обичан от него човек, пътеводната звезда в неговото изпълнено със странствания съществуване; по-истинска в обичта си, отколкото дъщеря му Елайза или която и да е от жените, които бе държал в прегръдките си през почивките между дългите пътувания от пристанище в пристанище.

Роуз Съмърс бе прекарала младостта си в Чили при по-големия им брат Джереми, но след неговата смърт се бе върнала в Англия, за да изживее старините си на родна земя. Живееше в Лондон, в малка къща на няколко преки от театрите и операта, в малко западнал квартал, където можеше да задоволява особените си прищевки. Вече не бе изрядната икономка на брат си Джереми и нищо не я спираше да даде свобода на своите ексцентрични наклонности. Обличаше се като изпаднала актриса и отиваше да пие чай в „Савой“ или пък се предрешваше като руска графиня, за да разходи кучето си. Беше приятелка на просяци и улични музиканти, пръскаше парите си за дреболии и милостиня. „Нищо не дава такава свобода, както възрастта“, казваше, докато щастливо броеше бръчките си. „Не е възрастта, сестричке, а охолството, което ти си осигури с твоето перо“, отвръщаше Джон Съмърс. Тази достолепна стара мома с побелели коси бе натрупала известно състояние от писане на порнографски романи. По ирония на съдбата, мислеше капитанът, точно сега, когато Роуз нямаше защо да се крие както когато живееше под закрилата на брат си Джереми, тя бе престанала да съчинява еротични историйки и се бе посветила на писането на любовни романи, които бълваше с шеметна скорост и които й носеха небивал успех. Нямаше жена, чийто роден език да е английският, включително и кралица Виктория, която да не бе прочела поне един от нежните романи на Лейди Роуз Съмърс. Почетната титла само бе узаконила един статут, който Роуз бе завоювала с щурм още преди години. Ако кралица Виктория подозираше, че любимата й авторка, която лично бе удостоила с честта да направи Лейди носи отговорността за една обширна колекция от непристойна литература с подписа на „Анонимната Дама“, би изпаднала в несвяст. Капитанът смяташе, че порнографията е прекрасно нещо, но че любовните романи са боклук. В продължение на години се занимаваше с публикуването и разпространението на забранените романи, които Роуз пишеше под носа на големия си брат, който си отиде от този свят убеден, че сестра му е една добродетелна госпожица, чиято единствена мисия бе да се грижи да направи живота му щастлив. „Пази се, Джон, не можеш да ме оставиш сама на тази земя. Слабееш и не ми харесва цветът на лицето ти“, му бе повтаряла всеки ден Роуз, докато й беше гостувал в Лондон. Оттогава някаква неумолима метаморфоза го изсушаваше и сбръчкваше като гущер.