Читать «Полет при особено мнение» онлайн - страница 3

— Момент така… — намеси се инж. Зук, — не виждате ли противоречие между схващането си за Кирил и Методий и за Зайците? Отначало казвахте, че няма живот, а после казвате, че има, но ние ще избягаме от него.

— И още нещо! — прибави в същия тон Поручик. — След като казвам едното и другото, аз пилотирам ракета и търся третото, тоест онова, което би ме опровергало. Нали е много интересно!

Двамата инженери се спогледаха, кимнаха глави и замълчаха.

— Всъщност… може би имате мъничко право… Ако уредите не могат да регистрират всичко… ако преминаването стане например, докато ние спим или спорим…

— Бъдете спокойни за това! — рече Поручик. — Командуването е подчинено изцяло на този самоориентиращ се уред… това е система. И ние ще чуем… ще се чуе музика… при това подходяща музика — както казаха долу на пистата… но подходяща или не — машината ще полети към точката, където има разумно движение и живот… към точката, която не съществува всъщност, де…

И в този именно миг вътрешността на кораба се изпълни със светлината на Одата на Радостта от Бетховеновата Девета.

Дори инженерите престанаха да дъвчат и устата им останаха отворени.

Големият сребрист лост плуваше вътре в кристала, плуваше, не, трептеше като опашката на куче, надушило следа, и макар ракетата по прежнему да висеше между звездите, също голкова по прежнему летеше и сега вече — летеше към разумния живот, отбелязан някъде.

— Какъв кон ще благоволите да яхнете сега…

— Как може в такъв момент! — прекъсна своя брат инж. Бук. — Ние сега трябва да бъдем шеметно радостни…

— Ние сега трябва да бъдем направо слисани от радост и изненада…

Това бе хубава страна на програмирано създадените хора — те не скачаха от радост, нито се хвърляха шапките, каквито пък не носеха, а просто регистрираха задпределните чувства, декларираха ги и се освобождаваха от тях — като на митница.

— Радостни сме, ах колко много…

— Това е един неописуем възторг, който ме е обзел.

— Всъщност тук по-скоро подхожда трудно описуем възторг.

— Аз бих казал…

— А аз направо ще кажа…

Колкото до простичкия и понятен нам славянин Поручик, той бе вкарал езика си между лявата долна и лявата горна челюст и гримасничеше, както гримасничи например пилот, убеден, че уредите, които сочат приземяване и нула метри от повърхността, може да грешат, щом повърхността не се вижда. Още повече Бетховеновата Ода на Радостта отзвуча някъде назад и изчезна там, откъдето е дошла — тоест в тишината.

Тя летя дълго вътре във времето и вътре в уредите си тази Инспекционна ракета, преди отново да пресече дирята и да се понесе по нея. После пак загуби намереното или намери загубеното — все уред спрямо уред, система към система — сложно колкото всъщност е сложен дъхът от лапичките на заека, измит от съвсем невидимата роса, после разтворен в капките и изпарен от слънцето, за да попадне в ноздрите на кучето — и просто, както само природата може да бъде проста, съумяла от четири измерения да направи един неизмерим свят, станал такъв от хаоса на измеренията.