Читать «Подвижна мишена» онлайн - страница 3

— Не, благодаря.

— Твърде добре сте възпитан.

— Нося пистолет под мишницата… А и все още се чудя. В телеграмата споменавахте името на Албърт Грейвс.

— Той ви препоръча. Един от адвокатите на Ралф. След обяда може да говорите с него за заплащането.

— Той не е ли вече областен прокурор?

— От края на войната, не.

— През 1940–1941 работих известно време за него. Оттогава не съм го виждал.

— Да, знам. Каза ми, че добре се справяте с издирването на хора. — Тя ме удостои с хищна, ослепителна усмивка, която изкриви лицето й. — Добър ли сте в издирването на хора, мистър Арчър?

— Нека бъдат „изчезнали лица“. Вашият съпруг е изчезнал, нали?

— Не точно изчезнал. Просто е заминал по собствено желание, сам или с компания. Би побеснял, ако се обърна към Бюрото за изчезнали лица.

— Разбирам. Искате, ако е възможно, да го открия и да идентифицирам компанията. А след това?

— Просто ми кажете къде се намира и с кого. Аз ще имам грижата за останалото.

„Колкото и да съм зле и неподвижна“ — гласеше подтекстът, който съдържаха извивките на гласа й.

— Кога замина той?

— Вчера следобед.

— Къде?

— Лос Анджелис. Преди това беше в Лас Вегас, имаме място в пустинята, но вчера следобед отлетя за Лос Анджелис с Алън. Алън е пилотът му. На летището Ралф го преметнал и се измъкнал.

— Защо?

— Предполагам, че е бил пиян. — Устата й се сви в презрителна гримаса. — Алън каза, че може да е пил.

— Смятате, че е заминал на забавление. Често ли го прави?

— Не често, но в повечето случаи това е поводът. Когато пие, губи мярката.

— В секса ли?

— С всички мъже е така, нали? Но това в случая не ме засяга. Той губи мяра по отношение на парите. Преди няколко месеца върза кънките и подари една планина.

— Планина?

— Гарнирана с ловна хижа.

— На жена ли я подари?

— Де да беше. Подари я на мъж, но не е това, за което си мислите. Става дума за свещеник от Лос Анджелис, с дълга сива брада.

— Звучи умилително.

— За Ралф ли говорите? Ако му го кажете в лицето, ще си помисли, че сте луд за връзване. Той започна като безскрупулен шеф на петролно предприятие. Типажът ви е познат: отчасти човек, отчасти алигатор, отчасти трапер и керамична касичка вместо сърце. Такъв е в трезво състояние. Но алкохолът го размеква, поне през последните години. След няколко питиета той отново иска да бъде малко момченце. Започва да търси майчино или бащино съчувствие, за да му се издуха носът, избършат сълзите или да бъде напляскан за някоя лудория. Жестоко ли ви звучи? Просто се старая да бъда обективна.

— Да — отговорих. — От мен се иска да го открия, преди да е подарил още някоя планина.

„Жив или мъртъв“, добавих наум, но в крайна сметка не й бях психоаналитик.

— Ако е с жена, това ме интересува естествено. Искам да науча всичко за нея, защото не мога да си позволя да пропусна такова предимство.

Чудех се кой ли е психоаналитикът й.

— Имате ли предвид някоя жена?

— Ралф не споделя нищо, той е много по-близък с Миранда, отколкото с мен, а и аз нямам необходимото оборудване, за да го шпионирам. Затова повиках вас.

— Да си го кажем направо — допълних аз.