Читать «Подвижна мишена» онлайн - страница 2

Леглото бе неоправено, но празно.

— Мисис Сампсън! — извика икономката.

Един хладен глас й отговори:

— На площадката съм. Какво има?

— Мистър Арчър е тук — човекът, на когото телеграфирахте.

— Кажи му да дойде тук. И донеси кафе!

— Минете през френските прозорци — каза икономката и излезе.

Щом прекрачих прага, мисис Сампсън ме погледна над книгата си. Тя беше полуизлегната в един шезлонг, с гръб към високото утринно слънце и преметната хавлия върху тялото. До нея стоеше инвалидна количка, но самата тя не приличаше на инвалид. Загорялата й стройна фигура бе толкова тъмна, че плътта изглеждаше като полирана. Заради изрусената, ситно накъдрена коса издължената й глава изглеждаше като покрита с пяна от сметана. Да се определи нейната възраст бе почти толкова трудно, както и да се определи тази на скулптура, изваяна от махагон.

Тя постави книгата в скута си и ми протегна ръка.

— Чувала съм за вас. Когато Милисънт Дрю скъса с Клайд, каза, че сте свършил добра работа. Не спомена точно как.

— Това е дълга история — казах — и освен това е жалка.

— Милисънт и Клайд са отвратително жалки, не мислите ли? Тези естети! Винаги съм подозирала, че любовницата му не е от женски пол.

— Никога не правя оценки на клиентите си — отвърнах аз и предложих на мисис Сампсън малко поизносената си момчешка усмивка.

— Нито пък говорите за тях.

— Нито пък говоря за тях. Дори с клиенти. Нейният глас беше ясен и жизнен, но в смеха й прозираше болка, а в интонацията му се долавяше горчивина. Сведох поглед към очите й. Това бяха очи на уплашено и болно създание, което използваше прикритието на красивото загоряло тяло. Тя сведе клепачи.

— Седнете, мистър Арчър. Може би се питате защо ви повиках? Или греша?

Аз се облегнах в стола до шезлонга.

— Питам се и дори се досещам. Разводите са ми специалност. Върша черната работа, нали разбирате.

— Вие се подценявате, мистър Арчър. И не говорите като детектив, нали? Радвам се, че споменахте думата „развод“. Искам още от самото начало да бъде ясно, че не разводът е нещото, което искам. Желая бракът ми да трае дълго. Знаете ли, смятам да надживея съпруга си.

Замълчах в очакване на още нещо. Когато се вгледах отблизо, забелязах, че загорялата й кожа бе леко загрубяла и повехнала. Слънцето жареше нейните бронзови крака и стоварваше лъчите си върху главата ми. Ноктите на краката и ръцете й бяха боядисани с един и същ кървавочервен лак.

— Тук не важи правилото за естествения подбор. Вие навярно знаете, че не мога да използвам повече краката си. Но аз съм с двадесет години по-млада и ще го надживея. — В гласа й като жужене на оса прозвуча горчивина.

Тя я усети и бързо преглътна.

— Тук навън е горещо като в пещ, нали? Не е честно мъжете да бъдат принудени да ходят със сака. Свалете вашето, ако искате!