Читать «Подвижна мишена» онлайн - страница 5

Тъмнокосият младеж беше тук, когато Феликс ме доведе. Той бе зарязал гнева и достойнството си и, облечен в свеж светъл костюм, изглеждаше чудесно. Изправен, със своите шест фута и три-четири инча, той бе достатъчно висок, за да ме накара да се почувствам малогабаритен. Хватката му беше здрава.

— Казвам се Алън Тагърт. Управлявам самолета на Сампсън.

— Лу Арчър.

В лявата му ръка подрънкваше чаша.

— Какво пиете?

— Мляко.

— Шегувате ли се? Мислех, че сте детектив.

— Специалитетът ми е ферментирало кобилешко мляко.

Усмивката му беше блестяща и приятна.

— Моят е джин с тоник. Навик от Порт Морсбай.

— Доста ли сте летели?

— Петдесет и пет мисии. Около две хиляди часа.

— Къде?

— Най-вече на атола Каролайн. Летях на „П-38“. Произнесе го с любовна носталгия, сякаш бе име на момиче.

В този момент дойде и момичето, облечено в рокля на черно райе, която се стесняваше и разширяваше на съответните места. Медночервената, подсушена и бухнала коса обгръщаше главата й като облак. Големите зелени очи върху бронзовото лице ме смаяха, понеже изглеждаха странно, както биха изглеждали светли очи върху лицето на индианец.

Тагърт ми я представи. Това беше Миранда, дъщерята на Сампсън. Настанихме се на метална маса под сянката на брезентов чадър, чийто железен прът пробождаше центъра й. От време на време вдигах погледа си от чинията със сьомга с майонеза и наблюдавах момичето. Тя беше висока, с очарователно непохватни движения, от тези момичета, които се развиват бавно, но си заслужават да ги чакаш. Пубертет около петнадесетте, първи брак на двадесет — двадесет и една. Следват няколко трудни години за преодоляване на романтиката и превръщане на момичето в жена, за да разцъфти като съвършена красавица на двадесет и осем или тридесет. Тя изглеждаше на около двадесет и една, малко голяма, за да е дъщеря на мисис Сампсън.

— Моята мащеха — каза тя, като че ли четеше мислите ми, — моята мащеха винаги изпада в крайности.

— Мен ли имате предвид, мис Сампсън? Аз съм от умерения тип.

— Не конкретно вас. Всичко, което тя върши, е крайно. Другите хора падат от коне без впоследствие да бъдат парализирани от кръста надолу. Но не и Елейн. Подозирам, че това е на психологическа основа. Тя загуби умопомрачителната си красота, с която бе свикнала, и се оттегли от борбата. Падането от коня й поднесе удобен случай да го стори. Доколкото знам, направила го е нарочно.

Тагърт леко се изсмя.

— Хайде стига, Миранда. Пак си чела някоя книжка. Тя високомерно го изгледа.

— Ти поне не можеш да бъдеш обвинен в подобно нещо.

— Има ли някакво психологическо обяснение за присъствието ми тук? — попитах аз.

— Не съм сигурна какво точно търсите тук. Трябва да откриете следите на Ралф или нещо подобно.

— Нещо подобно.

— Предполагам, че тя иска да изкопчи нещо от него. Признайте, че е проява на крайност да повикаш детектив само защото мъжът ти е прекарал нощта навън.

— Аз съм дискретен, ако този факт ви притеснява.

— Нищо не ме притеснява — мило отговори тя. — Просто правя психологическа забележка.