Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 59

Мигел е голям хитрец. Знае точно колко истина да вметне, за да звучат лъжите му убедително. Току-виж успял да убеди полицаите, че не е знаел за скрития в пурите наркотик. У него са и документите на Фигел, и бележникът на Ахмад, така че ще може да предостави на полицаите дълъг списък от извънредно интересни имена и адреси, за което те, разбира се, ще му бъдат благодарни. Ще им разкаже надълго и нашироко някаква история, като добре внимава да не спомене корабчето, Евелин или мен. Пансионът му не е далеч, така че сигурно е чул експлозията и е отишъл да види какво е станало. Ще реши, че съм загинал и че той е виновен за смъртта ми. И дума няма да обели за мен, защото е хитър мошеник. Това, че Евелин го е изненадала, когато се е върнал на „Абел“ 53 само за да вземе пури, каквито не пуши, и че Евелин спомена това пред мен, е просто лош късмет за него. Може и да успее да се отдаде на самотен риболов в залива Сейнт Джордж или край Неапол. Само да не пипа скъпоценностите на попрезрелите си изгори и склонното му към погрешни стъпки сърце да не го подведе.

Някъде пред мен над смълчаната улица се извисяват гласове. Двама пияни се препират с шофьор на такси под улична лампа. Когато се приближавам с отмерена крачка, чувам, че моторът работи. Давам знак на шофьора и се качвам в колата. Потегляме и оставяме двамата пияници на бордюра, които продължават да сипят гръмки псувни, но без особено въодушевление. Докато завиваме, шофьорът казва:

— Добре де, напили се… И аз обичам да се почерпя, когато не съм на работа. Ама не понасям да ме ругаят. Кой номер казахте?

Повтарям номера и той ме откарва у дома.

Срещата при дигата

Отключвам познатата кафява врата, отивам до телефона на стената в студеното преддверие и прелиствам оръфания указател. Както и очаквах, „Нивас лимитид“ я има. Значи не е трудно да бъдат намерени, ако на човек не му се мърда от къщи, налегнат от тежък махмурлук. Драсвам номера на стената, която и бездруго вече цялата е покрита с телефонни номера и неразбираеми драсканици от съквартирантите ми.

Следващото, което трябва да направя обаче, не е толкова лесно. Преди близо две години един тукашен лекар ми писа като на автор на доклада „О. О. О.“ с молба за повече подробности, тъй като специализирал лечение на наркомани. Писмото беше много учтиво, но аз така и не му отговорих и сега не си спомням името на лекаря. Отварям указателя и проследявам дългия списък с лекари. Накрая успявам да разпозная името му сред невролозите. Записвам и него на стената и се качвам горе. Стъпвам на пръсти, защото парцаливият килим по стълбището е съвсем протрит и не ми се иска да будя старата хазяйка. Имам име на тих, улегнал наемател.