Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 60

Запалвам лампата в стаята. Двата прозореца са към улицата, но дългите пердета от тъмнозелен шевиот са спуснати. Стаята е студена и унила и бързам да отида до тумбестата камина, отварям вратичката на отдушника и енергично разтърсвам скарата. Накрая падат няколко живи въглена. Заставам отпред, с гръб към дървената полица, боядисана като мрамор на пръски.

С ръце в джобовете на шлифера оглеждам критично евтиното боядисано бюро и креслото зад него с прокъсаната тапицерия. Все се канех да го дам на поправка, така и не успях. Непорочна тясна кушетка под дъската, която заковах на стената, та да има къде да си слагам будилника и транзисторчето. Желязна поставка с газовия котлон, на който си варя чай и кафе. Взета от разпродажба библиотека, пълна с книги, купувани една по една, без да успея да извлека особена полза от някоя. Прекалено широк гардероб, наследство на хазяйката ми от покойната й братовчедка. Или от леля й?

Непрекъснато призоваваното минало изпълваше стаята с неповторима интимност. Сега, когато връзките назад са прекъснати, помещението е пусто и безсмислено. Внезапно потръпвам. Изглежда съм настинал на онова корабче. Като се постопли, ще се съблека, ще наметна хавлията и дълго ще стоя под горещия душ в малката баня на стълбищната площадка. После ще наглася будилника за един без петнайсет и ще си легна. Седем часа дълбок сън.

Стоя дълго под горещия душ, после се наспивам — седем часа без прекъсване и без сънища. Само че когато будилникът ме събужда, усещам тъпа болка в главата, а и цялото ми тяло е толкова сковано и така ме боли, че не съм сигурен дали ще мога да се вдигна. След няколко безуспешни опита все пак накрая успявам, пускам транзистора и изваждам кутията с лекарства от гардероба. Гол-голеничък придърпвам стола си до камината, която вече бумти. Мажа ожулванията и натъртванията по цялото си тяло под съпровода на новините. Когато започва криминалната хроника, спирам и се заслушвам. След малко съобщават:

Тази сутрин полицаи откриха голямо количество незаконно притежавани наркотици у аржентинеца М. Ф., отседнал в пансион в пристанищния квартал. Наркотиците са били укрити в четири кутии, всяка съдържаща по петдесет хавански пури, опаковани поотделно в метални туби. Вероятно наркотиците са доставени от верига контрабандисти и са предназначени за Близкия изток. В момента М. Ф. е задържан в полицията за разпит.

Следва цял поменик от дребни престъпления и кражби и аз се съсредоточавам върху насинените си ребра. Като че ли не са пострадали сериозно. Издръжлив човек съм. Капитан Уеда го каза, а той знаеше какво говори. Но усещанията ми са вяли и объркани. До някое време обаче. Изведнъж наострям уши. Говорителят изброява местни злополуки и инциденти с обичайния си приветлив глас. Вестта, която очаквам, е немногословна, но съдържателна:

Няколко часа преди разсъмване на плаващ дом, закотвен в края на Нювеаарт, избухнал пожар. Последвала силна експлозия и въпреки че пожарникарите пристигнали почти незабавно на местопроизшествието, не успели да потушат огнената стихия и корабчето изгоряло напълно. Смята се, че по време на инцидента на борда не е имало хора, но разследването продължава. Корабчето е регистрирано на името на доктор Арман Клауснер от Египет с неизвестен понастоящем адрес.