Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 41

Ставам и изричам задължителното в подобен случай:

— Наистина на Всемилостивия принадлежим и наистина при Него всички се завръщаме.

Скръствам ръце и поглеждам Мохтар отвисоко. Само че той, жалкият уличник, не може да придаде подобаващото на този тържествен момент достойнство. Върти се на стола по неговия си отвратителен навик и избягва погледа ми.

— С пистолета ли? — питам. Мохтар кимва.

— Тук и сега?

Той пак кимва, без да вдига очи. При мисълта за студената тиня и калта на дъното отдолу ме побиват ледени тръпки. Пред очите ми са топлите сини вълни на Средиземно море. Иска ми се да е на кораба, за да виждам скъпия роден бряг. Но нищо не може да се направи, писано било да е тук. Преди да кажа на Мохтар да побърза и да свършва, той вдига поглед.

— Страхувах се от този миг — навъсено измрънква той — през всичките три седмици — за мое удивление белязвам боязън в големите му очи. — Ахмад, защо не успяхме да се сближим? Живяхме в една и съща къща, служихме на един и същ господар. Ти никога не си ме харесвал. Но аз не можех да бъда друг. Защото от край време ти завиждам. А не исках да разбереш, че ти се възхищавам заради мъжествеността и силата ти. Като те гледах, си представях как препускаме през пустинята рамо до рамо в нощния хлад под звездното небе, когато…

— Мохтар — с погнуса го прекъсвам, — пак си чел долнопробни романчета. Какво знаеш ти за пустинята? Ти, дето си отрасъл в бордеите на Порт Саид?

— Да, Ахмад, там съм отрасъл. Но имах един приятел, строен моряк от Оман. Често седяхме нощем на кея и той ми разказваше за някогашния си живот в пустинята. Може и да ме е лъгал, но и така да е, разказите му бяха като приказка. Говореше за арабски рицари, които препускат през пустинята, размахали мечове като във филмите. Онзи строен моряк имаше твоята широка крачка, Ахмад, и твоите жилави бедра. Бедра на ездач.

Виждам, че наистина е искрен, и решавам да му кажа:

— Мохтар, ще ти обясня защо не можехме да бъдем приятели. Ще ти го обясня, като ти разкажа нещо, което се случи една нощ преди около година. Сигурно си спомняш жегите него лято. Дори в градината върху покрива на двореца на шейха беше горещо и душно, дори и водата на фонтаните в предния двор не беше студена. Веднъж излязох през главната врата да се поразходя по кея на Нил. Тогава една млада жена, която клечеше до зида, стана и пристъпи към мен. Беше облечена като проститутка, по китките и глезените й имаше гривни и беше толкова дребничка и крехка, че приличаше на момче. Не каза и дума, но огромните й очи блестяха над фереджето, покрило долната част от лицето й. Беше много красива, Мохтар, толкова красива, че ми мина през ум да я обладая.

Мохтар става.

— И защо не го направи? — пита той с изопнато от напрежение лице.