Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 40

Преброих наум и отговорих:

— Към седемдесет, дано Всемилостивият удължи дните ви.

Той кимна сериозно и продължи:

— Те са все верни хора, Ахмад. Но само на едного имам вяра и само на него се доверявам изцяло. Затова и теб назначих на мястото на покойния Хасан ал Бадави, баща ти, да дари Бог с мир душата му — тези думи ме покъртиха. Понечих да кажа нещо, но шейхът вдигна пак ръка и продължи: — Затова, сине Хасанов, ще те натоваря теб с една важна задача, тънка и опасна едновременно. Ще заминеш за северните страни да сключиш от мое име някои сделки, за които ще ти разкажа след малко. Засега искам само да те предупредя, че тези сделки трябва да останат пълна тайна. Ако властите в онези страни научат, за пореден път ще използват случая да ни напакостят и да унижат нас, арабите. Освен това там има хора, които ми се противопоставят, и нищо чудно да се опитат да провалят работата. Ти си блестящ в чуждите езици, но не си се сблъсквал със законите и нравите в онези земи на невежество и неверие. Затова реших да ти назнача един способен помощник и един надежден телохранител — шейхът плесна с ръце и когато Исмаил се появи, му нареди да повика Фигел и Мохтар.

Още същата вечер тримата отлетяхме със самолет за Рим. За три седмици успешно изпълнихме задачата и утре ще отплаваме за родината с кораба „Джибути“. Тъжно ми е и казвам на Мохтар:

— Ще ми се вече да сме си в Кайро, Мохтар.

Мохтар пак се е вторачил в пленника. Обръща глава към мен и изрича с обичайния си монотонен глас:

— Ахмад, ти няма да отплаваш за Кайро.

Трябва да кажа нещо, каквото и да е, само и само да разбере, че съм съвършено спокоен. Но не намирам точните думи, трябва ми време, трябва ми време да помисля. И в същия този миг осъзнавам, че време за мислене не ми е нужно. Защото мисълта, че повече никога няма да видя Кайро, през цялото време се е спотайвала някъде дълбоко в съзнанието ми. Знаех го, но не исках да си призная, че го знам. Но каквото и да е, недостойното ми самосъжаление на часа е заличено от топлия плам на неизмеримо удовлетворение. Важната задача, която ми бе поверена, е безспорен знак за признание. Неунищоженият от баща ми документ ми разкри нещо, което не ми е било дадено да знам, а това, естествено, налага да бъда премахнат. Но вместо да ме премахне на часа, шейхът ми предостави отсрочка, за да ми позволи да изкупя небрежността на моя покоен баща, като изпълня тази трудна задача. И понеже задачата е успешно изпълнена, заслугата на сина заличава бащината простъпка. Нищо няма да помрачава спомените на шейха за бащата и сина Ал Бадави. Той ще знае, че и двамата сме му отдали докрай ограничените си способности, че сме му служили вярно и предано като собствените му сандали. А това, че шейхът ме възнагради с тази последна милост, доказва, че според него сандалите са му служили добре. Единственото, от което слугата има нужда, е да знае, че службата му е била добра. Делата на господаря му не са негова работа. Не подобава на човек като мен да разсъждава върху сделките на шейха с евреите. Единственият съдник е всемилостивият Бог, защото Той знае най-добре.