Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 35

— Фигел не е евреин — възразява той.

— Не казвам, че Фигел е евреин. Казах, че е от еврейско потекло. Знам го. Подушвам ги навред.

— Мохтар, ти си глупак. Фигел е бил издигнат член на нацистката партия. Нацистите подушваха евреите по-добре от теб и именно него са го накарали да работи върху великия план за унищожаването на евреите. Когато войната свърши, Фигел успял да избяга от Германия. Шейхът му уреди ливански паспорт и му помогна да се установи в Бейрут. Наш дълг е да помагаме, с каквото можем на победените нацисти, защото те искаха да ни помогнат на нас, египтяните, да се отърсим от игото на белите империалисти и техните блюдолизци, продажните паши. Шейхът нареди Фигел да дойде с нас, защото има много стари приятели из цяла Германия. Както сам се увери, той много ни помогна при покупките и продажбите и при прибирането на стоката. А и не бих си позволил да кажа нещо лошо за човек, избран от шейха за шеф, Мохтар. Шейхът е великодушен, както подобава на Божи избраник. Но не търпи да му се месят в делата. Най-малкото ти.

— Е, то се знае, Фигел е умен мъж — бързо изрича Мохтар. — И не е непрекъснато пиян, както повечето безверници. Но седне ли да пие, пие много и тогава не можеш му затвори устата. Това ме ядосва.

Ахмад изважда позлатената си табакера и запалва цигара.

— Фигел никога не се напива пред хора — тихо изрича той. — И никога не приказва по делови въпроси, дори да е пиян като талпа. Говори единствено за жена си, и то все една и съща история. Как навремето се залюбили някъде из Полша и…

— Къде е Полша? — пита Мохтар.

— Полша е държава на изток от Германия. Не ме прекъсвай. Били любовници, разказва Фигел, но се разделили. След войната пак я срещнал случайно, когато бягал от враговете на нацистите, и тя му помогнала да се скрие. Заминали за Египет и се оженили в Кайро. Настанил я в хубава голяма къща в Бейрут и оттогава за него няма друга жена, което ми се вижда много чудно. Напие ли се, винаги ми показва снимката й, носи я в портфейла си. А тя не само че е стара и грозна, ами и не му е родила дете.

— Ахмад, нещо си доста разговорлив тази вечер — отбелязва Мохтар.

Ахмад загасва цигарата си.

— Заради глупавото ти подмятане за Фигел — равнодушно изрича Ахмад. — Исках да ти покажа, че грешиш, за да нямаме разногласия помежду си.

Ахмад се отпуска назад в стола с непроницаемо изражение. Очите му придобиват безучастния поглед на ориенталците, когато решат да се отдадат на вътрешната си инерция, напълно изключвайки съзнанието.

— Писано е в Книгата на книгите, в Единствената книга, че Бог на ничия душа не налага бреме по-тежко, отколкото тя може да понесе. Но ясно е, че това ни най-малко не ни освобождава от дълга постоянно да се стараем. А имам известни съмнения, доколко изпълних моя дълг през последните три седмици. Трябваше да се допитам до шейха за моя въпрос, преди да напуснем Кайро.

Пътуването през езичнически земи не е благоприятно време за спокоен размисъл по нравствени въпроси, при това няма с кого да споделя тревогите си. То се знае, Мохтар не влиза в сметката, защото не само е необразован, а и спазва крайно повърхностно религиозните си задължения. Пък и напоследък все по-често изпада в мрачни настроения. Познавам този втренчен поглед, който отправя към окаяния полицейски шпионин в ъгъла. Гледа навъсено, в очите му се чете напрегнато очакване. По същия начин гледаше, преди да убие оня копт във вътрешната стая на двореца на шейха. И коптът беше в ъгъл, само че стоеше прав и не беше вързан. Въпреки това в очите му припламна унизителен страх, когато Мохтар тръгна към него. С обичайния си неприязнен тон Мохтар каза: