Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 34

— Не си спомням по какъв повод Фигел ми спомена за корабчето.

— Аз пък си мислех — все така внимателно изрича Ахмад, — че разговаряш с Фигел само за най-нужното. Явно съм се лъгал.

Мохтар не реагира. След малко казва:

— Нямам вяра на Михаил. Той не е от хората на шейха. Фигел го намери в парижката измет. Много пита и това не ми харесва. Освен това каза, че не е намерил нищо в стаята на студента. А не може да не е имало нещо. Иначе това полицейско куче нямаше да ходи там.

Фигел вярва на Михаил. Щом Михаил казва, че не е имало нищо, значи е така.

— Ами ако жената се е раздрънкала пред студента?

— Студентът е едно глупаво момче и не влиза в сметката. Фигел го завел на бар, нахранил го и го напил, после го оставил да зяпа програмата пиян-залян. Жената каза, че иначе никога не пиел — Ахмад млъква и след малко продължава: — Фигел закъснява. Минава полунощ.

Значи съм бил в безсъзнание няколко часа. От мига, в който сложих ръка върху дървените къдрици на Янус от витата стълба на улица „Абел“ 53. А сега вече започва нов ден, двайсет и девети февруари. Допълнителният ден на високосна година. След като са ме зашеметили, са ме довлекли на корабче къща хубавичко овързан. Сега всеки момент ще започне разпит с всичките му подробности. И не някъде далеч, а в Амстердам. „В Амстердам никога нищо не се случва“ — често се оплаква моят приятел журналист.

Протягам още малко врат. Ахмад се е отпуснал в плетения стол. Пред него има ниска масичка за цигари в мавритански стил: меден поднос върху абаносова поставка. Мохтар вероятно седи от другата страна, но не го виждам. На стената виси цветен пейзаж в позлатена рамка. Доколкото мога да го различа, е изглед от амстердамското пристанище.

— Защо Фигел позволява на жената да спи с онзи окаян студент? — запитва Ахмад. В гласа му се долавя раздразнение. — Беден и опърпан. Носи по два чифта очила, не знае какво е гребен. А и английският му е отвратителен. Също като твоя, Мохтар.

— Жените се водят по плътта си — презрително отговаря Мохтар. При това вместо плът казва друга вулгарна дума.

Ахмад го поглежда с горчивина.

— Веднъж един стар мъдър човек ми каза — изрича той отмерено, — че е изброил в литературния ни език четирийсет и девет буквални и картинни думи за онова, което назова. А ти, Мохтар, май не знаеш друго, освен този модерен цинизъм, който хлапетиите дращят по стените.

— Говоря, както са ме учили — рязко отвръща Мохтар.

— Проститутките и доносниците, които са те отгледали.

Настава мъртва тишина. Очаквам да се разрази жестока разпра. Но когато Мохтар заговаря, гласът му звучи равнодушно:

— Налага се да преглътна обидите ти, Ахмад, защото шейхът те определи за мой шеф, също както и ти преглътна хокането от Фигел заради разправията с жената на улицата снощи — Ахмад не реагира на забележката и Мохтар продължава: — Чудя се защо му е на шейха да наема човек с еврейска жилка?

Ахмад изправя рамене.