Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 37

Следобед приема чуждестранни посетители и тогава аз съм дежурен. Всички седим в полукръг пред дивана на шейха и аз превеждам, а младшите секретари водят протокол. Защото аз съм устата на шейха, опре ли до езиците на неверниците, както покойният ми баща Хасан ал Бадави преди мен. И Мохтар присъства, защото той е мечът на шейха.

— Опитвай се да спечелиш събеседниците си със сладките слова на разума — каза веднъж шейхът, — но упорстват ли в грешките си, извръщат ли очи от светлината, тогава ги мачкай, както би смачкал бълха, намъкнала се в постелята ти.

Търпя Мохтар, защото в крайна сметка недостатъците му са и негови достойнства. В детството си сред бордеите се е научил съвършено да си служи с ножа и връвта за удушване. А след като постъпи на служба при шейха, овладя и пистолета — с лявата ръка. В десния си джоб държи ножа и връвта, пистолета носи в левия. Ножът и връвта не вдигат шум, затова първо прибягва до тях.

Ето и сега пъхва ръка в десния си джоб. Дали ще убие шпионина без заповед от Фигел? Не, Мохтар не е толкова глупав. Изважда от джоба си табакерата. Май съм станал нервен. Мислите ми ме връщат към деня, когато потеглихме от Кайро преди три седмици. Вече от половин час стоях при шейха, когато той прати да повикат Фигел и Мохтар.

— Ахмад — каза ми той тогава, — ти ще бъдеш устата ми, както винаги. Фигел ще ти бъде съветник, а Мохтар — щит. Ако има нови наставления, ще ти ги предаде Фигел, защото с него имам хора за връзка из всички онези невернически земи на север.

Нещо ми хрумва и се обръщам към Мохтар:

— Да не би Фигел да ти е казал да убиеш шпионина?

Мохтар навъсено оглежда вързания нещастник в ъгъла. После се обръща отново към мен и поклаща глава. Глупаво беше да го питам. Кога би могъл да се свърже с Кайро? Трябва да се овладея, напоследък съм нещо нервен. Да не би Кайро вече да ми липсва? Или може би е заради отношението на Мохтар, което през последните дни някак едва доловимо се промени? Странно, преди успявах да разчитам като на книга вулгарните му дребнави мисли.

— Поне едно й е хубавото на тая скапана плаваща барака — отбелязва Мохтар. — Това е идеално място да се отървеш от труп.

— Защо?

— Защото под ей онова килимче в ъгъла има капак. Докато ти връзваше шпионина, аз го открих.

— Приказваш безсмислици, Мохтар. Ако отвориш капака на дъното, водата веднага ще нахлуе. Дори и ти би трябвало да го съобразиш.

Мохтар ме поглежда злобно.

— Плаващите къщи са с плитък трюм — сопва се той. — Връзваш нещо тежко за тялото и го пускаш в трюма. В кила има отвор, който се вдига отгоре. Проста работа. А под кила е към метър и двайсет вода и после дебел слой тиня и кал.

— Ами ако преместят корабчето?

— Тая черупка няма да я пипнат поне една година. Фигел ми каза.

Учудва ме колко много знае Мохтар за тази плаваща къща. Може би тя прилича на нашите в Кайро?

— Радвам се, че този кораб има поне едно преимущество — отбелязвам аз. — Иначе си е една барака. Като си помислиш само за нашите покрай бреговете на свещения Нил! Същински изискани плаващи палати.