Читать «Под палубната тента» онлайн - страница 4

Момчето повтаряше това час по час, възхищавахме му се всички и особено госпожица Каръдърз. В никой случай не беше повече от дванайсет или тринайсетгодишно, но беше безспорно най-сръчно от всички.. Беше любимец на цялата дружина и неин водач. Макар и да имаше мнозина по-големи от него, те признаваха предводителството му. Беше красиво момче, жив гъвкав млад бог от бронз, с широко раздалечени очи, будни и смели — въздушно мехурче, прашинка, прекрасно припламване и искрица на живота. Вие сте виждали чудесни, великолепни създания — животни, какво да е, леопард, кон — неспокойни, неуморими, твърде живи, за да се спрат на едно място, с гладки мускули, с всяко движение — самата грация, всяко действие — диво, неудържимо, а над всичко това — преливащо от прекомерната жизненост, блясъка и великолепието на живата светлина. Момчето ги притежаваше. Животът бликаше от него като някакво сияние. Той се таеше в лъскавината на кожата му. Пламтеше в неговите очи. Кълна се, че можех почти да го чуя как пращи в него. Като го погледнеше човек, сякаш полъх от озон изпълваше ноздрите му — толкова свежо и младо беше това момче, излъчващо такова здраве;, така необуздано буйно.

Такова беше това момче. И тъкмо то даде сигнал за тревога сред цялата веселба. Хлапетата се втурнаха към площадката на мостчето — плуваха всяко по най-бърз за него начин, безразборно, с ритане и плискане, с уплашени лица, катереха се, скачаха, хвърляха се как да е, само да излязат, протягаха един на друг спасителна ръка, докато се наредиха всички на мостика, вперили очи във водата.

— Какво има? — попита госпожица Каръдърз.

— Сигурно някоя акула — отговори капитан Бентли. — Имат късмет, че не е хванала някого от тях.

— Страх ли ги е от акули? — попита тя пак.

— А вас не ви ли е страх? — отговори й с въпрос капитанът.

Тя потрепери, погледна през борда във водата и направи малка гримаса.

— За нищо на света не бих влязла във водата, където може да има акула — каза девойката и отново потрепери. — Те са ужасни! Ужасни!

Момчетата се качиха на горната палуба, скупчиха се до релинга и загледаха с обожание госпожица Каръдърз, която