Читать «Под палубната тента» онлайн - страница 5

им беше хвърляла такова изобилие от бакшиши. Понеже представлението бе свършило, капитан Бентли им направи знак да си вървят. Но девойката го спря.

— Една минутка, моля ви се, господин капитан. Винаги са ми казвали, че туземците не се страхували от акули.

Тя повика с пръст момчето, което правеше лястовичия скок, и му направи знак да се хвърли още веднъж. То поклати глава и заедно с цялата команда зад гърба му се изсмя, сякаш беше чуло хубава шега.

— Акула — обясни то и посочи водата.

— Не — каза девойката. — Няма никаква акула. Но момчето кимна със сигурност, а другите зад него закимаха със същата сигурност.

— Не, не, не! — възкликна тя. След това се обърна към нас: — Кой ще ми даде назаем половин крона и един суверен1?

Тозчас към нея се протегнаха петшест ръце с крони и суверени и тя прие двете монети от младия Ардмоур.

Госпожица Каръдърз вдигна половината крона да я видят момчетата. Но те не се втурнаха презглава към релинга, за да се приготвят за скок. Хлапетата останаха по местата си и смутено се хилеха. Тя предложи монетата на всяко едно поотделно, и всяко от тях, когато му дойдеше редът, потъркваше единия си крак в прасеца на другия и поклащаше глава и се хилеше. Тогава девойката хвърли половината крона във водата. С тъжни, изпълнени със съжаление погледи те проследиха сребристия полет във въздуха, но нито един не се помръдна да се хвърли подир нея.

— Да не направите същото със суверена — каза й полугласно Денитсън.

Тя не му обърна внимание и вдигна монетата пред очите на момчето, което правеше лястовичия скок.

— Недейте — обади се капитан Бентли. — Аз не бих хвърлил в морето и болна котка, когато наблизо има акула.

Обаче девойката се изсмя, решила да изпълни прищявката си, и продължи да съблазнява момчето.

— Не го изкушавайте — настояваше Денитсън. — Това е цяло състояние за него и току виж, че е скочило подир монетата.!

— Вие не бихте ли скочили? — рязко се обърна тя към него и добави по-меко: — Ако я хвърля аз? Денитсън поклати глава.

— Много високо се оценявате — забеляза тя. — За колко суверена бихте скочили?

——

1 Половин крона — сребърна монета от два и половина шилинга; — суверен — златна лира. — Б. пр.

— Няма толкова монети, колкото биха ме накарали да се хвърля — отговори той.

Госпожица Каръдърз за миг се замисли, забравила за момчето в схватката си с Денитсън.

— Зарад мене? — попита тя много тихо.

— За да ви спася живота — да. Но не и зарад друго.

Девойката се обърна отново към момчето. Тя пак вдигна монетата пред очите му. След това се престори, че я хвърля, и то неволно направи половин крачка към релинга, но бе спряно от резките укорни викове на другарите си. В гласовете им се долавяше и озлобление.

— Зная, че вие само си играете — каза Денитсън. — Играйте си колкото щете, но за бога, не хвърляйте монетата.

Дали беше някакъв странен каприз, или тя не вярваше, че ще може да убеди момчето — мъчно е да се каже. Това бе изненада за всички ни. Монетата хвръкна със златен блясък изпод сянката на тентата и полетя в сияйна дъга към морето. Преди да може да го спре някоя ръка, момчето се хвърли през релинга и полетя в изящна извивка подир монетата. И то, и монетата се озоваха във въздуха едновременно. Беше красива гледка. Суверенът се вряза по ръб във водата и на същото това място, почти в същия мит, кажи-речи без да вдигне пръски; се гмурна и момчето.