Читать «Под палубната тента» онлайн - страница 2

Можеше да остане под водата две минути. Проверявал съм я с хронометър. Никой на борда, освен Денитсън, не можеше да събере от дъното толкова монети на едно гмуркане. В предната част на горната палуба имаше голям брезентов басейн с морска вода, дълбок шест стъпки. Ние хвърляхме в него дребни монети. Виждал съм я да се хвърля от мостика в тези шест стъпки вода — не малък подвиг само по себе си! — и да изважда не по-малко от четирийсет и седем монети, разпръснати по цялото дъно на басейна. Денитсън, мълчалив млад англичанин, нито веднъж не я надмина в този фокус, макар и да държеше никога да не падне по-долу.

Морето бе нейна стихия, наистина. Но и сушата беше нейна стихия, и ездата беше нейна стихия… и… тя беше съвършена във всичко. Като я видеше човек, самото изящество в изящния си тоалет, заобиколена от петшест пламенни обожатели, безразлична и небрежна към тях, или обсипваща ги, засипваща ги, сразяваща ги с блестящата си духовитост, казваше си, че е създадена само за това и нищо друго. В такива моменти съм се принуждавал да си спомня нейния рекорд от четирийсет и седем монети, събрани от дъното на плувния басейн. Но такава беше тя, това предвечно чудо — жена, която върши всичко добре.

Тя пленяваше всяко живо същество с панталони наоколо си. И аз също — нямам нищо против да си го призная — ходех по петите й наред с всички други. Млади кутрета и стари побелели песове, които би трябвало отдавна да са поумнели, ах, те всички се навъртаха, пълзяха около фустите й и скимтяха и се умилкваха, щом тя им свирнеше. Нито един не можеше да й устои — от младия Ардмоур, розово деветнадесетгодишно херувимче, който отиваше да заеме мястото, си в Консулската служба, до стария капитан Бентли, прошарен, остарял по моретата, който изглеждаше толкова способен на нежни чувства, колкото някой китайски идол. Имаше и един симпатичен човечец на средна възраст, май че се казваше Пъркинс, който забрави, че пътува заедно с жена си, докато госпожица Каръдърз не му отряза квитанцията и не го постави на място.

Мъжете бяха като восък в ръцете й. Тя ги стопяваше и или бавно си играеше с тях, или ги изпепеляваше, както й хрумнеше. Нямаше дори един прислужник, който, въпреки цялата й надменност и сдържаност, при първата й дума да би се поколебал да обърне чиния супа и върху самия капитан. Всички сте виждали такива жени — нещо като блян за мъжете по целия свят. Като покорителка на мъже тя бе ненадмината. Беше като удар с бич, като жило и пламък, като електрическа искра. О, повярвайте, понякога имаше проблясъци на духовност, които изгаряха през нейната хубост и прелъстителност и докарваха жертвата до състоянието на пълен и разтреперан от страх идиот.