Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 34

Даяна се обърна към мен.

— Знаеш, че никога не бих разкрила информация за текущо разследване, нямам намерение тепърва да го правя. Не изнасям информация и не правя услуги. Никога не съм действала така.

— Знам.

— Спекулира се, че Маршъл Маркъс пере парите на едни много лоши хора.

— Пере пари? Това е смешно, той е милиардер. Не е нужно да пере, може би менажира парите на съмнителни клиенти, но това не. е същото като да ги пере.

Тя повдигна рамене.

— Казвам ти какво чувам. Би трябвало да те предупредя, че не би желал Гордън Снайдър да ти е враг.

— Някои хора казват същото за мен.

— Това също е вярно. Просто… пази се от него. Ако реши, че действаш срещу него или пречиш на случая, ще те погне.

— О?

— Няма да наруши закона, но ще стигне до ръба. Ще използва всеки инструмент, който му дава той и нищо няма да го спре.

— Считай, че съм предупреден.

— Добре. Имаш ли снимка на Алекса?

— Разбира се — казах аз и извадих от вътрешния си джоб една от снимките, дадени ми от Маркъс. — Но защо?

— Трябва да видя лицето й.

Тя дойде и седна до мен на дивана. Усетих, че сърцето ми заби по-бързо, усещах топлината на тялото й. Беше започнала друга песен — баладата на Джуди Колинс „Баща ми“. Подадох й снимка на Алекса, на която тя носеше униформа за хокей на трева, русата й коса беше опъната назад с панделка, бузите й бяха румени, а сините й очи блестяха.

— Хубавица! — каза Даяна. — Изглежда ми борбена.

— Такава е. Последните няколко години я измъчиха,

— Трудна възраст. Мразех да съм на седемнайсет.

Даяна рядко споменаваше юношеските си години, като се изключи фактът, че беше израсла в Скотсдейл, Аризона, където баща й бил началник на полицията и бил убит на служба, когато тя била тийнейджър. След смъртта му майка й се преместила с нея в Седона, където отворила магазин за ню ейдж кристали и бижутерия.

Забелязах, че тя се премести малко по-близо до мен.

— Тази риза ми е позната, не ти ли я подарих аз?

— Да, оттогава не съм я свалял.

— Добрият стар Нико. Единствената неподвижна точка в една ера на промени.

— Шерлок Холмс, нали?

Тя ме удостои с една от непроницаемите си усмивки.

— Добре, ще подам молба в AT&T. Ще намеря начин.

— Благодаря ти.

— Виж, не става дума за теб. Или за нас. Правя го заради момичето. От законова гледна точка Алекса Маркъс е непълнолетна и може да е закъсала — на мен повече не ми е нужно.

— Това означава ли, че случаят официално влиза във ФБР?

— Не е задължително, поне засега. Но ако мога с нещо да помогна, знаеш къде да ме намериш.

— Благодаря.

Последва неловко мълчание. Никой от нас не обичаше да сипва сол в стари рани, но от друга страна всеки от нас беше много прям. Сега седяхме в апартамента й, само двамата, и надали щеше да има по-подходящ момент да обсъдим неудобната тема.

— Ти защо… — започнах аз, но се спрях. Искаше ми се да попитам „Ти защо не ми каза, че идваш в Бостън?“, но не исках да прозвучи като упрек. Вместо това казах: — И за теб се отнася, ако имаш нужда от нещо, на разположение съм. Чакам на прага, като доставка от „Запос“.

Тя се усмихна и се обърна да ме погледне, но щом срещнах зелените й очи и усетих дъха й върху лицето си, устните ми легнаха върху нейните. Бяха топли и меки, а устата й имаше вкус на зелен лимон и аз не можах да устоя.