Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 25

— Ти как мислиш? — с горчивина отвърна тя. — Защото е сенатор. Важна е само кариерата му.

— На дъщерите на сенаторите забранено ли им е да се забавляват?

Тя се изсмя тъжно.

— Доколкото разбрах, той постоянно се е забавлявал, преди да срещне мама — Тейлър замълча за по-драматично. — Както и след това.

Пренебрегнах думите й. Сигурен бях, че слуховете са верни — Ричард Армстронг беше известен, но не със законодателната си работа.

— С Алекса сте отишли в „Кафеза“ — казах аз.

Чаках отговора й дълго. Пет, десет секунди…

— Просто пихме по две питиета — рече накрая тя.

— Стори ли ти се разстроена? Ядосана ли беше на техните?

— Не повече от обикновено.

— Спомена ли, че ще се изнася, че ще бяга някъде?

— Не.

— Има ли си приятел?

— Не.

Тейлър звучеше враждебно, сякаш не смяташе, че това е моя работа.

— Каза ли, че се бои от нещо? Или от някого? Веднъж я отвлякоха от един паркинг…

— Знам — с презрение ме прекъсна тя. — Аз съм най-добрата й приятелка.

— Тя боеше ли се това да не се повтори?

Тейлър поклати глава.

— Каза, че баща й се държал странно.

— Как така странно?

— Сякаш си има неприятности. Наистина не помня, тогава вече бях почти пияна.

— Тя къде отиде след „Кафеза“?

— Откъде да знам? Сигурно у тях.

— Заедно ли си тръгнахте?

Тейлър се поколеба.

— Да.

Беше толкова очевидно, че лъже, че се поколебах да я предизвикам от страх, че ще изгубя всякакви шансове да ми съдейства.

Внезапно тя избъбри:

— Станало ли е нещо с Лекси? Знаеш ли нещо? Пострадала ли е?

Бяхме спрели на ъгъла с Маунт Върнън стрийт, за да изчакаме една двойка да се отдалечи достатъчно, за да не ни чува.

— Може би — казах аз.

— Може би? Какво значи това?

— Значи, че трябва да ми кажеш всичко.

Тейлър хвърли цигарата на тухления тротоар, настъпи я и извади втора от чантичката си.

— Виж какво, тя се запозна с един мъж. Окей?

— Помниш ли името му?

Тя поклати глава и запали цигарата, като избягваше погледа ми.

— Май че беше испанец. Не помня. Имената им звучат еднакво. Марко, Алфредо, нещо такова.

— Ти с нея ли беше, когато се запознаха?

Виждах как преценява нещата на ум. Ако кажеше, че не е била с Алекса, тогава къде е била? Когато две момичета отидат на бар, почти винаги са заедно. Не се разделят, за да покоряват, а се пазят една друга, пращат си сигнали, всяка преценява мъжете около другата. Да, понякога се състезават за един и същ, но в повечето случаи работят в отбор.

— Да — каза тя, — но беше шумно и не чух името му. Освен това вече се бях натряскала и просто исках да си отида вкъщи.

— Той не се ли опита да те сваля?

Тя присви очи — това беше въпрос на гордост.

— Беше толкова загубен, че много бързо го отсвирих.

— Заедно ли си тръгнаха?

Чаках отговора й толкова дълго, че реших, че може да не ме е чула. Точно щях да повторя въпроса си, когато Тейлър отвърна:

— Сигурно. Не знам.

— Как така не знаеш?

— Тръгнах си първа.

Не си дадох труд да й посоча противоречието.

— Право в къщи ли се прибра?

Тя кимна.

— Пеша ли?

Площад „Луисбърг“ беше на върха на хълма, кратка разходка — освен ако човек е пиян и носи обувки на тънки токчета.