Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 104

— Дай ми пример.

— Помня, че наскоро в Щатите имахте един много неприятен случай. Брутален взлом в Кънектикът, помниш ли?

Той произнесе к-то в средата на Кънектикът. Рядко допускаше грешки.

— Не съвсем.

— Мили боже! Беше в някакво заможно градче, може би Дариън. Истински кошмар. Станало вечерта — лекар, съпругата му и трите им дъщери си били у дома, когато влезли двама крадци. Пребили доктора с бейзболна бухалка, вързали го и го хвърлили по стълбите в мазето. После вързали момичетата за леглата им и ги изнасилвали в продължение на седем часа. След което залели жените с бензин и ги подпалили…

— Добре, добре — казах аз. Не бях в състояние да слушам повече. — Членове на „Сова“ ли са го направили?

— Точно така. Доколкото си спомням, единият бил убит при опит за арестуването му. Другият избягал.

— Обир?

— Забавление.

— Моля?

В корема ми се събра тежка и студена топка.

— Много добре ме чу. Просто са се забавлявали, Никълъс. Мъжете от „Сова“ правят неща, които нормалните хора не могат дори да си представят. Едва ли има по-добри изпълнители.

— Изпълнители?

— Те предлагат услугите си. Ако ти трябва външен изпълнител за особено мръсна работа, нещо ужасно кърваво, може да наемеш няколко души от „Сова“.

— Кой ги наема? Руската мафия?

— Обикновено не, мафиотите си имат достатъчно подобни типове.

— Кой тогава?

— Някои олигарси. Новите ни руски милиардери, например. Често им трябват безскрупулни мъже и използват хора от „Сова“.

— Кои?

Той се засмя.

— Никълъс, дори не сме обсъдили тарифата ми! Има си ред. Каза ми колко иска и след като потиснах импулса да му кажа къде да си завре твърдата валута, приех лихварските му условия.

— Отлично! — каза той. — Ще позвъня тук-там.

65

Драгомир учеше бързо. Този път използва правилно новия си нож „WASP“. Младият полицай не успя дори да се обърне, когато острието се заби светкавично в кръста му чак до дръжката. Драгомир натисна копчето и чу съскането на излитащия газ, а после изпукването. Кент се отпусна на земята. Сякаш внезапно беше решил да седне насред двора, само дето краката му бяха странно изкривени по начин, който би бил невероятно болезнен, ако собственикът им беше жив. Полицаят обаче умря моментално. Или почти моментално. Коремните му органи се бяха подули и замръзнали едновременно. Коремът му беше надут, сякаш изведнъж бе направил бирено шкембе. Докато вдигаше тялото на полицая на раменете си, Драгомир чу пращенето на радиостанцията на Кент.

66

С Даяна се срещнахме в „Овчата глава“, нещо като ирландска кръчма точно до сградата на ФБР. Тя каза, че може да обядваме набързо, защото трябва да се върне на работа, което ме устройваше напълно — предстоеше ми много дълга нощ.

Масите отвън бяха заети, така че седнахме в едно сепаре вътре. Дървесината изглеждаше стара или беше нова, но я бяха състарили с помощта на хаотични драскотини и тъмен лак. По стените имаше стари кръчмарски табели, а дървеният бар с келтски букви отпред, беше изпъстрен с репродукции на стари обяви за „Гинес“. Предлагаха множество изчанчени бири, най-вече американски, както и няколко немски.