Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 59

По лицето на краля пробяга тревога и несигурност. Той се обърна към капитан Олт и рече:

— Подгответе се за обсада… бързо. — Други крале щяха просто да се доверят на командирите си да се погрижат за подробностите, но Силвареста заговори… неуверено, както се стори на Габорн; изреждаше странни заповеди, сякаш търсеше одобрението на Олт. — Пуснете наряд да обходи целия град и да се погрижи покривите да са обезопасени от пожар. Колкото до южняшките търговци на стан пред стените… боя се, че се налага да проявим неуважение към тях и да конфискуваме стоката им. Но да не става ненужна касапница. Оставете им коне да се приберат и достатъчно продоволствие, за да не гладуват по пътя. А, и избийте слоновете пред замъка. Не искам да ми разбиват портите.

— Да, милорд — отговори капитан Олт с помръкнало и угрижено лице, после отдаде чест и излезе на бегом от залата.

Няколко от съветниците поискаха разрешение да напуснат. Габорн почувства, че нещо му се губи, че нещо ужасно не е наред.

След като съветниците излязоха, в напрегнатата и неловка тишина крал Силвареста изгледа замислено Габорн със сивите си очи.

— Много съм ви задължен, принц Ордън. Очаквахме нещо такова, но се надявахме, че ще ни сполети чак идущата пролет. Вече претърпяхме едно нападение на Радж Атън, снощи. Професионални убийци нападнаха нашите Посветители. Но бяхме подготвени за тях, така че щетите не са прекалено големи.

Изведнъж Габорн разбра. Студенината на Силвареста, неговата несигурност. Кралят не го помнеше.

— Добре сте дошли, принц Ордън! — каза Силвареста.

След което погледна към вратата и извика:

— Колин, пригответе храна и баня за принц Ордън… и чисти дрехи. Не можем да оставим приятелите си да се мотаят в кървави дрипи.

Габорн изпита искрена благодарност за последвалата прегръдка, защото точно в този момент го беше поразил непреодолим страх и имаше нужда от опора. „Щом Силвареста е забравил лицето ми — помисли той — какво ли още е забравил? А бойните тактики? А самоотбраната?“

Разбира се, точно затова се бяха събрали кралските съветници — да слеят в едно всичките си знания. Но срещу чудовище като Радж Атън те щяха ли да са достатъчни?

Приготовления

Следобед хората на Силвареста продължиха да се подготвят за предстоящата битка. Първоначалната истерия заради приближаващия щурм — писъците на децата и селяните, безумната суетня, докато старците и немощните напускаха града — всичко това беше отминало. Сега обзети от безпокойство войници и фермери се бяха подредили по пасажите на Външната стена и бяха натрупали барикади по улиците. От четиристотин години по стените не бяха се струпвали толкова хора — защото и мнозина, които нямаше да се бият, се бяха качили там да погледат, от чисто любопитство.

Свине, крави, овце и кокошки щъкаха по уличките и зелените морави. Всички животни от околностите бяха прибрани зад стените — за да изхранват обитателите на града по време на обсадата и същевременно за да бъдат лишени от продоволствие воините на Радж Атън.