Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 54

Още едно нещо не убягна от вниманието на Габорн. Отначало помисли, че и това е северен обичай, но скоро се убеди, че е обичай на самата Йоме Силвареста.

Във всички познати на Габорн владения слугите, обслужващи трапезата на пиршеството, нямаха право да се хранят, докато кралят и неговите гости не привършат своя пир. Тъй като пирът се проточваше от обяд до късно през нощта — със забавления, осигурени при всяка смяна на блюдото от менестрели, шутове и изкусни акробати — то слугите, разбира се, щяха да се нахранят едва към полунощ.

Така че докато кралят и гостите му пируваха, невръстните обслужващи ги деца се взираха жално в препечените баници и печените петли.

Габорн се беше хранил алчно, изтриваше със залъци хляб блюдото си — като израз на уважение към гостолюбието на владетеля. Но скоро забеляза, че във всяко свое блюдо Йоме оставя по някоя и друга хапка, и се притесни дали не е сбъркал нещо в държането си. Вгледа се в Йоме: щом слугинчето ѝ, момиче на не повече от девет години, ѝ поднесеше блюдо, човек можеше лесно да забележи копнежа, изписан на личицето му.

Йоме се усмихваше и благодареше на момичето, сякаш то беше някакъв лорд или дама и заслужаваше внимание, а не бе просто слугинче. След това Йоме се взираше в лицето му, за да прецени доколко вкусно според детето е блюдото. Ако момичето много беше харесало храната, Йоме оставяше няколко хапки и детето ги грабваше гладно от блюдото, докато го отнасяше към кухнята.

Габорн се изненада, когато Йоме почти не докосна обилно напоената с портокалов сок печена яребица, но изяде цялото си блюдо със студено кисело зеле, сякаш беше невероятен деликатес.

Чак на четвъртото блюдо Габорн забеляза, че неговият прислужник, още съвсем малко момче, все повече пребледнява при мисълта, че може би няма да хапне нищо до полунощ.

Когато момчето му поднесе талар с вкусно телешко, задушено във вино, дребен лук и орехи, Габорн му махна с ръка да го отнесе и хлапето се втурна и нагъна храната още докато беше гореща.

За изненада на Габорн, крал Силвареста забеляза това негово действие и го изгледа със свъсени вежди, сякаш Габорн му беше нанесъл страшно оскърбление. Габорн добре запомни този поглед.

Но когато, само след няколко секунди, Йоме направи същото, незабелязала гафа на Габорн, нито реакцията на баща си, Силвареста задъвка замислено телешкото си, а после се обърна на висок глас към дъщеря си:

— Не ти ли допада храната, скъпа? Може би трябва да ги доведат и да ги набият, ако са те обидили?

При тази заядлива шега Йоме се изчерви.

— Аз… не, храната е много вкусна, милорд. Но се боя, че попрекалих. Готвачите трябва да бъдат похвалени, а не наказани.

Тогава крал Силвареста се засмя и лукаво намигна на Габорн. Въпреки че Габорн все още не се беше разкрил, кралското намигване му каза: „Двамата си приличате. Ще се радвам да се съберете.“