Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 26

— А — каза крал Силвареста, щом видя Йоме — помислих, че е някой друг. Да си виждала горяните тази сутрин? Бяха ли на двора?

— Не, милорд — отговори Йоме.

При този отговор кралят кимна умислено, а после се обърна към Шемоаз.

— Моите съболезнования. Тъжен ден е този за всички нас. Вашият годеник будеше възхищение… обещаващ войник.

Шемоаз кимна и лицето ѝ изведнъж отново пребледня. Тя приклекна в реверанс.

— Благодаря ви, милорд.

— Няма да позволите този убиец да излезе на свобода, нали? — попита Йоме. — Вече трябваше да са го убили!

— Вижте — с тънък и висок глас заговори Холикс, — много бързо стигате до заключения. Нямате доказателство, че това е било нещо друго освен нещастна пиянска свада!

Крал Силвареста стана, отиде до вратата на залата, погледна за миг към двора и я затръшна.

Изведнъж помещението помръкна, изпълни се със сянка, защото бяха отворени само два от прозорците с дървени капаци.

Крал Силвареста прекоси обратно залата, навел замислено глава.

— Въпреки вашата молба за милост, майстор Холикс, аз знам, че този човек е шпионин.

На лицето на Холикс се изписа лъжливо неверие.

— Имате ли доказателство? — попита той, все едно че се съмнява сериозно.

— Докато вие забавлявахте хленчещите си приятелки — каза крал Силвареста, — изпратих капитан Дероу да проследи миризмата му. Един от моите далекогледци е забелязал същия този човек вчера след изгрев-слънце. Бил е на един покрив в града и се опасяваме, че е броил стражите ни на цитаделата на Посветителите. Още тогава се опитахме да го хванем, но го изгубихме из пазара.

— Днес той се появява отново — продължи кралят. — Това не е съвпадение. Дероу каза, че човекът не е бил в нито един приют цялата нощ. Той е проследил Дрейс, защото е търсил ето това… — Силвареста извади тънък том, подвързан с щавена агнешка кожа. — Книга. Доста странна книга.

Холикс се намръщи. Достатъчно лошо беше за него, че търговецът е обвинен в шпионаж. Още по-лошо беше срещу този човек да има доказателство.

— Значи — каза Холикс — това е доказателството? Пияниците понякога правят странни неща, знаете го. Че то моят коняр, Валис, се катери по ябълките всеки път, щом се напие. Фактът, че Дрейс е носел някаква книга, не означава нищо.

Крал Силвареста поклати тъжно глава.

— В книгата има една бележка, адресирана до мен, от емира на Тулистан. Той е сляп, знаете. Замъкът му е бил завзет от Радж Атън и Вълчия господар е принудил емира да му даде дар на зрението. Въпреки това емирът е описал историята на живота си и ми я е изпратил.

— Написал е собствените си хроники? — попита Йоме, удивена защо някой, още повече слепец, ще си прави този труд, след като Дни следяха всяко тяхно движение и написваха хрониките им след смъртта им.

— Известява ли се вътре за битки? — попита Холикс. — Описва ли нещо важно?

— Много битки — каза кралят. — Емирът разказва как Радж Атън разбил отбраната му и завзел съседните замъци. Имах време само да прегледам бегло книгата, но може да се окаже важна. Толкова важна, че шпионинът на Радж Атън е трябвало да убие Дрейс, за да я прибере.