Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 24

— Не! — избухна Шемоаз. — Не се тревожа за своята чест, а за твоята! Кой ще се закълне за теб, когато се сгодиш? Аз няма да мога!

— Има много други жени в двора — излъга Йоме. Ако изпратеше някъде Шемоаз, това все пак можеше да опетни честта на Йоме. Някои можеха да помислят, че се е отървала от своята Дева на честта, за да прикрие собствения си срам.

Но точно сега Йоме не можеше да мисли за такива неща, не можеше да мисли за своята чест, когато приятелката ѝ бе толкова наранена.

— Може би… може би ще можеш скоро да се омъжиш? — каза Шемоаз. Вече почти на седемнайсет, Йоме беше достатъчно голяма. — Принцът на Интернук иска ръката ти. А и… чух, че крал Ордън бил довел сина си за Хостенфест…

Йоме вдиша рязко. Крал Силвареста бе разговарял на няколко пъти с нея последната зима — намекваше, че скоро ще ѝ дойде време да се омъжи. Сега най-старият приятел на баща ѝ беше довел най-сетне сина си в Хиърдън. Йоме много добре разбираше какво означава това… и бе стъписана, че не са я предупредили.

— Кога го чу?

— Преди два дни — отвърна Шемоаз. — Баща ти не искаше да разбереш. Той… не искаше да си във възбудено настроение.

Йоме прехапа устна. Никакво желание нямаше да бъде свързана с потомството на крал Ордън… нито за миг нямаше да си го помисли дори.

Но ако приемеше предложението на принц Ордън, тогава Шемоаз все още можеше да изпълни задължението си като Дева на честта. Докато никой не знаеше, че Шемоаз носи дете, никой нямаше да може да оспори клетвеното ѝ изявление за непорочността на Йоме.

При тази мисъл Йоме настръхна. Не беше честно. Не можеше да се съгласи на прибързан брак само за да спаси честта си.

В душата ѝ припламна гняв и тя стана.

— Хайде — подкани тя приятелката си. — Отиваме да се видим с баща ми.

— Защо? — попита Шемоаз.

— Ще накараме този индопалски убиец да плати за убийството!

Все още не знаеше какво смята да направи. Но вече беше ядосана, ядосана на баща си затова, че не ѝ беше казал за предстоящото предложение, ядосана на Шемоаз заради отчайващата ѝ липса на скрупули, ядосана, че убийците на Радж Атън са могли да избият стражи на Хиърдън: и че на всичко отгоре градските търговци след това молят краля за милост.

Е, Йоме можеше все пак да направи нещо срещу цялата тази гадост.

Но Шемоаз вдигна очи.

— Моля те, трябва да остана тук.

И тогава Йоме разбра. Старите жени разправяха, че ако един мъж умре, докато любимата му носи детето му, жената може да улови духа на своя любим у все още неоформеното дете, така че той да се роди отново. Шемоаз трябваше да бъде по залез-слънце на мястото, където е заченала, така че духът на бащата да може да я намери.

Йоме не можеше да допусне, че Шемоаз вярва на тези приказки, но не можеше да откаже такова благодеяние на момичето. Ако я оставеше да поспи под розите, това нямаше да навреди, щеше само да накара Шемоаз да обича бебето си по-силно.

— Ще се върнеш тук по залез — каза Йоме. — И можеш да останеш чак до мръкване. Ако Дрейс може да дойде при теб, ще го направи тогава. Но сега трябва да говоря с краля.