Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 167

— Толкова малка войска, и така заклещена далече от родината си — каза Боренсон, все едно че разсъждава на глас. Но включи силата на собствения си Глас, достатъчно гръмък, за да го чуят и мъжете по далечните стени.

— Войската си е добра — каза Радж Атън. — Достатъчно добра за такива като вас.

— Така е — контрира Боренсон. — Признавам им го. Тази сутрин мъжете ти загиваха добре в горите. Сражаваха се почти толкова добре, колкото се очакваше.

Очите на Радж Атън блеснаха. Боренсон беше успял да го ядоса. „Това май не беше най-умното нещо, което съм правил“ — каза си той.

— Вашите хора също загиваха добре — каза Радж Атън. — Ако държиш на състезание да видим чии мъже умират най-добре, тогава съм длъжен да отстъпя, че вашите ще спечелят, защото днес избих предостатъчно от тях. Сега кажи посланието си. Или си дошъл само за да изпиташ търпението ми?

Боренсон вдигна вежди и помръдна рамене.

— Посланието ми е следното. Преди два дни крал Менделас Дрейкън Ордън взе замъка при Лонгмът!

Изчака докато вестта се набие добре в главите им и добави:

— И макар да си пратил окупационни сили да задържат това парче скала, крал Ордън ми заповяда да ти съобщя, че твоите подкрепления са избити до последния човек.

Тази новина потресе защитниците по стените на замъка. Хората на Радж Атън започнаха да се споглеждат, не знаеха как да реагират.

— Лъжеш — заяви безстрастно Радж Атън.

— Обвиняваш ме в лъжа? — каза Боренсон; използваше възможно най-добре собствения си дар на Глас и се мъчеше да говори самоуверено и възмутено. — Знаеш много добре истината. За доказателство можеш да поровиш в собствените си чувства. Тази сутрин, призори, крал Ордън подложи на смърт всички в Лонгмът, които са ти отдали дарове. Ти си усетил атаката. Усетил си неговото възмездие. Не можеш да го отречеш!

— А сега ще ти кажа как точно стана: тръгнахме на поход преди три-четири седмици — заговори откровено Боренсон, като посочи времето, когато беше напуснал Мистария, след което пресметна кога войските на Радж Атън трябваше да са тръгнали на поход, — и скоро след това разбрахме, че си тръгнал от Юга. Тогава моят владетел крал Ордън разпрати вест до далечните краища на Роуфхейвън, разпъвайки примката си за едно Вълче господарче. Сега, Радж Атън, тази примка е стиснала шията ти и скоро ще усетиш, че се давиш, давиш се в собствената си алчност!

Мъжете по стените заговориха, запоглеждаха се отчаяно и Боренсон се досети какво се питат.

— Чудиш са как моят господар е разбрал, че ще нападнеш Хиърдън? — Боренсон сви рамене. — Моят господар знае много неща. Той чу за плановете ти от шпионите, които служат при теб. — Боренсон погледна многозначително към стоящите до Радж Атън съветници и магьосници; едва сдържаше усмивката си. Може би Радж Атън щеше да продължи да се доверява на тези хора, но отсега нататък — Боренсон бе сигурен в това — те щяха да престанат да се доверяват един на друг.