Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 16

Изненадата, изписала се на лицето на Боренсон, беше прелестна гледка. Едрият мъжага очевидно бе запленен от северняшката красавица, а сега Габорн едва ли не им бе заповядал да се венчаят.

Мирима изгледа почервенялото лице на гвардееца без никакъв свян или притеснение и сякаш едва сега забеляза здравата изпъкнала челюст, както и внушително издутите мускули под кожения елек. Не го обичаше, все още не. Навярно нямаше никога да го обикне. Този брак беше уреден, а женитбата за мъж, живеещ два пъти по-бързо от теб, мъж, който ще остарее и умре, докато ти бавно се доближаваш до средната възраст, трудно можеше да се нарече привлекателна перспектива. Замислена, тя прецени възможните предимства на тази партия.

А Боренсон стоеше слисан и онемял като хлапак, хванат да краде ябълки. Лицето му показваше, че е мислил за такава връзка, че се е надявал.

— Казах ти, че ще изглеждаш добре в дворцовата свита — обърна се Габорн към Мирима. — Бих се радвал да те видя в моята.

Жената със сигурност щеше да схване идеята му. Никой Владетел на руни не можеше да се ожени за нея. Най-многото, на което можеше да се надява, щеше да е някой млад търговец, обременен от младежка страст.

А Габорн ѝ предлагаше властна позиция — много повече, отколкото тя можеше обичайно да се надява — с почетен и приличен мъж, чийто живот го е обрекъл на странно и самотно съществуване. Тук липсваше обещание за любов, но пък и Мирима беше практична жена, взела красотата на сестрите си и мъдростта на майка си. След като бе приела тези дарове, сега тя трябваше да поеме отговорността за лишените си близки. Разбираше бремето на властта. Щеше да е идеална за владетелка на едно добро имение в Мистария.

Тя се вгледа продължително в очите на Боренсон, за да прецени предложението. Габорн ясно виждаше, че след като то вече е направено, Мирима осъзнава колко важно ще е решението ѝ.

Тя кимна почти незабележимо, с което скрепи договора.

Боренсон изобщо не прояви онази колебливост, на която се натъкна Мирима у Габорн. Взе нежната ѝ ръка в огромните си шепи и каза:

— Трябва да разберете, прекрасна лейди, че колкото и да укрепва любовта ми към вас, винаги ще остана верен на първо място на своя господар.

— Както трябва да бъде — промълви Мирима и кимна леко.

Сърцето на Габорн подскочи. Беше спечелил любовта ѝ толкова сигурно, колкото щеше да я спечели Боренсон.

В този момент изпита нещо странно: сякаш бе притиснат от неведома и огромна сила. Като че ли я усети като надигащ се вихър — невидим, мощен и плашещ.

Пулсът му се учести. Огледа се, сигурен, че източникът на това чувство трябва да има причина — трепване на земната твърд в предвестие за земетръс, приближаваща се гръмовна буря. Но не видя нищо извън обичайното. Хората около него не изглеждаха обезпокоени.

И все пак го усещаше… земята, канеща се да се раздвижи под нозете му… камъните, готови да се размърдат или да завикат.

Далечно и странно усещане.

Поривът на сила заглъхна толкова внезапно, колкото се беше появил. Като лъхнал внезапно вятър над ливадите, обезпокоил всичко с внезапното си пробуждане.