Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 15

Габорн не знаеше колко време ще потрябва на Боренсон, за да върне жената, затова бавно пое към сенките, хвърляни от хана. Последва го и неговата сянка, Дни. Зачакаха, обезпокоявани единствено от жужащите пчели. Предната част на хана тук си имаше „ароматна градина“ според обичая на север. В сламения покрив бяха засели семена на утринниче, а в пъстрата гмеж от сандъчета и саксии на прозорците имаше всевъзможни други цветя: храстчета меденика с белоснежни цветове ронеха златни сълзи по стените; облачета слез, като деликатни перли, потръпваха под лекия ветрец над летоскрежа; едри цветове мандевила, розови като зарево, бяха почти задушени от прегръдката на жасмина. И между тях — катерещи се по стените клони на дива роза и петна от цветове на праскова. А по земята около сградата бе посадена мента, лайка, лимонова върбина и други билки.

Повечето ханове на север бяха украсени с такива цветя. Помагаха да се приглушат неприятните миризми от пазара, а билките в тези градини можеха да се използват за чайове и за подправки.

Габорн отново пристъпи на слънцето, по-надалече от тежкия аромат на цветята. Обонянието му бе твърде остро, за да може да остане.

Боренсон се върна след няколко минути, отпуснал нежно дясната си лапа на лакътя на Мирима, готов сякаш да я задържи, ако вземе, че се препъне в някой от облите улични камъни. Мила гледка.

Щом двамата се озоваха пред него, Мирима се поклони.

— Милорд е пожелал да ми говори?

— Да — каза Габорн. — Всъщност повече ме интересуваше да се запознаете с Боренсон, моя тело. — По обичая в Мистария пропусна думата „хранител“. — Той е мой тело вече от шест години и командва личната ми гвардия. Добър човек е. По моя преценка, един от най-добрите мъже в Мистария. И определено е най-добрият войник.

Бузите на Боренсон се изчервиха, а Мирима вдигна очи към едрия гвардеец, с дискретна усмивка и преценяващо. До този момент едва ли бе пропуснала да забележи, че Боренсон е одарен с дара на метаболизма. Припряно бързите му реакции, явната му неспособност да се отпусне бяха сигурен белег за това.

— Наскоро Боренсон бе повишен в ранг барон на кралството и му бе дадена титла към земя и феод в… област Дрювъри. — Габорн моментално осъзна грешката си. Да даде толкова голямо владение бе необмислено прибързан акт. Но след като вече думите бяха изречени…

— Милорд, изобщо не съм чувал… — почна Боренсон, но Габорн му махна с ръка да млъкне.

— Както казах, повишението е отскоро. — Имението Дрювъри беше голям и важен феод с повече земя, отколкото Габорн би дал обичайно на отличил се войник след дългогодишна служба, стига да беше имал време да го обмисли. Но сега, прецени той, този неочаквано изненадващ акт на щедрост щеше само да направи Боренсон още по-верен… сякаш Боренсон не беше достатъчно верен и без него. — Тъй или иначе, Мирима, както вярвам разбираш, повечето от времето на Боренсон минава в служба при мен. Трябва му съпруга, която да управлява владенията му.